Струвало ли ви се е понякога, че сте в друг свят? Уж същия, ама на косъм разстояние от истинския. Мен ми се случва понякога. За последно – миналия петък...

От години си ходя до Пазарджик веднъж на 2-3 седмици. Винаги в петък. Винаги с един и същи влак. В 18:30. И обикновено заедно с един познат от Пещера. И този петък отивам на гарата в тази ужасна жега, успявам да си купя билет (аз съм любител на екстремното и винаги отивам максимум 10 мин преди тръгването на влака) и дори да си намеря свободно място. Тапицерията една вълнена и подгрята като електрическо одеяло, но все пак съм седнал... Решавам аз да проверя дали и моя човек не е във влака. Звъня по джиесема и той дига:

-         Киро, къде си?

-         Във влака съм, Томе!

-         В кой вагон?

-         АВ, място 31,а ти?

-        Аз в първия, Кире, както винаги. Има ли място до теб?

-         Има едно.

-         ОК, идвам да те намеря...

Киро е принципно една терца майорна, дето не знаеш от коя боя е. Ама принципно е точен. Тръгвам аз из влака да го търся... Тук Киро, там Киро, няма и няма, а и място 31 е за пушачи във всички вагони, пък той не пуши. За капак така и не успявам да открия прословутия вагон АВ. За момент реших, че Киро е объркал влака и се е качил я за Перник, я за Видин! Той че си е шашав, шашав си е, ама чак толкова...Отказвам се да търся, а и влака вече е на път да тръгне. Връщам се на препеченото място и си сядам. След малко Киро звъни:

-         Кво става, Томе, къде си?

-         Киро, не мога да те намеря, прерових целия влак два пъти!

-         Как не можеш бе?

-         Ми не мога, всички 31 са за пушачи, а и не те видях никъде...

-        Абе ние пушачи имаме, ама сме ги изкарали да пушат навън!

-         Все тая, не ми се търси пак, ще се видим на гарата в Пазарджик.

Аз верно имам малко проблем със зрението от толкова години компютър, ама Киро е 120 кила и силно изпъква на преден план... Притесних се не на шега. А и както си падам по фантастиката си помислих, че някак сме се омотали в два различни крачола на вселената (принципно разлика няма, но друго си е, ципа да е отпред). Криво ляво влака допълзя по разкривените релси до Пазарджик. Слязох, а Киро го няма! А сега де! Звъня му:

-         Киро, къде си?

-         В Пещера, баце!

-         Как така в Пещера, бе? Влака сега пристига...

-         Ми то аз още преди час се прибрах!

В този един момент ми светна... Киро, с целия му препечен от жегата акъл, не че има много за препичане, се качил на влака в 16:30 и изобщо не зацепил, че аз съм в друг влак. Това че съм му звъннал 10 мин преди пристигането в Пазарджик, и че с този влак никога не пътувам, така и не е успяло да го накара да се осъзнае. Само дето аз се уплаших, че са го отвлекли извънземните...

на това му викам-стечение на обстоятелствата....или по скоро разминаване

То бива, то може, ама моля ви се!

"Принципно разлика няма, но друго си е, ципа да е отпред", особено когато крачолите са тръгнали да се оплитат юнашки! Щом сте пристигнали (ама и двамата) благополучно там, където е трябвало, значи няма възел, а теорията за извънземната интервенция съвсем отпада! ;)))))

ами ако бяхте с мадами бе хора?Срам голям срам щехте да берете)))А Пещера е горе долу колкото Берковица нали? 10-12 хл.Ходила съм на лагер туристическо пътуване ли беше не се сещам вече. В Пещера в една много хубава хижа.И оттам се виждаше едно езеро.Как се казва това езеро?Поздрави на Пещера)))

Пак забегна по нанадолнището из друга тема :) Пещера не е елемент от разказа :) Жегата и Киро са главните роли :)

мен по- ми се щеше в паралелните свтове да е...ама ,усмихна ме .Благодаря