-    Т’ва пешеходците, Киро, са голема гад! Голема гад, ти казвам! Не се научиха, че качим ли се у джипо треба да бегат. Най-добре у тех да си стоят, да ми не пречат. Язе тоа джип не съм го купил да ги гледам, как ми се мотат по шосето! Глей го, бе, глей го тоя, как се пробва да ми пресече. Бегай, газииииим!

-     Ама, Пешо,...

Киро Кирката направи жалък опит да обясни на Пешо Пъпеша, че има пешеходна пътека; той беше завършил 7-ми клас и се имаше за интелигент и социално ангажиран. Пешо обаче имаше диплома за магистър по бизнес администрация (не че си имаше идея какво е това) и разни обяснения от по-прости от него не приемаше...

-     Нема ‘ама’, Киро, да бегат!!!

Пешо невинно зави на червено с твърдото убеждение, че е с предимство и дори някой да посмее да го спре, Алеко Константинов ще му реши начаса проблема. Вече на Цариградско, скромно вдигна 140 и сръга Киро:

-      Глей, глей сега как ще мина през спирката и ще им изкарам акъла на тия абдали...

Пъпеша рязко изви волана, качи две гуми на бордюра и мина на 20 см от спирката. Потящите се бъдещи пътници на градския транспорт се изпотиха още по-обилно, а един-двама пуснаха и други телесни течности. Пешо се изхили гадно, бибитна яко да вкара допълнителен ужас и се върна щастлив на пътя.

-     Видя ли, бе, Киро, видя ли как им изкарах акъла!

-     Ама, Пешо, ша земе да пукяса така някое бабе! – опита се кротко да възрази Кирката.

-     К’во ти пука, бе! Ей я къде е окръжна болница!

Пред тоя несломим аргумент Киро остана безмълвен... Пешо вече наближаваше ‘Църна маца’ и реши да вкара лека тръпка в пътуването.

-     Киро, ловим ли бас на 100 евро, че след два часа сме на морето?

И без да дочака отговор, полетя на изток...