Пролет е! Любовно време. Всеки мисли за любов... Кучето и то не дреме, а отправя влюбен зов   към съседната ливада – млада кучка скита там; но дели ги тях ограда и остава песът сам.   Тя е от добра порода, струва долари безчет; той пък пес е – от народа, и живей в казан за смет.   С кокал, стиснат между лапи, песът тръгва към плета, ала е за нея ‘Chappi’ най-доброто на света.   Нищо, със сърце разбито, песът връща се назад, но поне ще му е сито – кокал има за обяд.   Пролет е. Ще мине време, ще намери кокал нов, с друга кучка ще се вземе, да си лаят за любов.

Нека не отхвърляме словата
като средство за разплата
- тук за радост или за тъга
ще присъдим първите места.
За най-ловък и устат,
сладкогласен и разлят
стих - начетен и напет
да пристъпят най-отпред
всички търсещи душици
и подкрепящите ги умници.
Да се види има ли сред нас
въртодумни словомаги -
да ги зяпаме в захлас
и да викаме: Още, още ... драги!!