Рицарю! - мълвеше дамата. Моя лейди! – казваше ъ той. И така вървяха двамата заедно под звездния безброй. Гледаше обичната жена, тя го гледаше с любовен плам, и надничаше една луна да ги зърне двамата, хей там!                           И звездите тихичко се смееха и блестяха ей така, напук, а онези двамата копнееха да са заедно, сега и тук!   Не че беше дама дамата, а и рицар рицарят не бе, но нали вървяха двамата заедно под звездното небе. Нека няма заблуждение - те не бяха знатни, ни от сой, но нима е от значение, щом обичаха се Тя и Той.   Та нали звездите са изгубени и безсмислен звездният им прах, ако няма нейде двама влюбени, та звездите да блестят над тях.

П.П. За всички онлайн приятели, които обичат поезията :)  

Поздрави!

и аз ще пусна нещо мое в блога ми - за да не остане дълг ;)

Ако искаш може да си разменяме така дължими стихове с дни :) Бих се радвал освен на нещо твое и на още някое предизвикателство за превод ...

погледни в поста ми `Свобода на превода` - има даден стих

...вече тъкмо си мислех, че не си написал нищо романтично и попаднах тук ;)