Във всяка приказка има малко истина... Но в приказката, която ви разказах вчера за дясното царство, се оказа, че има много малко истина... Толкова малко, че даже процентите, събрани от дясното царство са повече.
Тъмносиният Херцог каза ,че той и всички аристократи от тъмносиньото херцогство си отиват. Е, почти... защото нямало кой да ги замести чак до есента, а и тогава не се знае. Тези, които обичат по-старите приказки, ще си спомнят, че преди Тъмносиния Херцог и даже преди Царя, всички бяха под властта на Вожда, който обичаше да казва, че си отива, за да го наследи Принцът, но така и не си тръгваше... А Тъмносиният Херцог даже принц си няма да го наследи. И едва ли ще си тръгне!
Князът от Града под тепетата си тръгна наистина, но самичък. Но в старото Светлосиньо княжество има много аристократи и то с корени, така вплетени в земята на княжеството, че само потоп ще ги отнесе.
Усмихнатият Граф от Големия град поиска да се обединят първо аристократите в дясното царство, пък после и земите им. И от титлите да се откажат. Няма такава приказка ;)
На всичко отгоре Великият Оракул вчера предрече, че дясното царство пак ще порасте, а Пъдаря скоро ще го забравят и ще изчезне. И повярваха десните владетели, и ще чакат и чакат. И забравиха, че Великият Оракул иде от земите на Червения Властелин... А Властелинът се страхува най-много от това дясното царство да бъде единно и да се съюзи с Пъдаря-Генерал.
И биде ден, и биде нощ - година седемнайсета. И остана разделено дясното царство за радост на враговете си!