Дон Киро Италянеца! Така му викат в наше село, ама си е чист българин – първи братовчед на бай Спиро. Едно време къщите им бяха на калкан, ама като захвана бай Спиро да хърка като дъскорезница, братовчед му си измести къщата в другия край на двора, та сега са си само комшии.

Дон Киро беше ходил на гурбет десетина години в Италия. Работил в някаква фабрика в Милано, а после се пенсионирал и се прибрал на село. Хем италианска, хем българска пенсия взима и го раздава бохем. Като иде в кръчмата, пие по една мента и почва веднага за Милано и Италия да говори. В Рим така и не е стъпвал, ама като почне да ти разправя за Колизеума и ти се струва, че си там и покрай теб римски колесници фърчат и гладиатори се трепят за единия кеф на императорите. А после си поръчва шест кюфтета и ги реди като наклонената кула в Пиза. И като ти обясни всичко и за това чудо, симулира земетресение и изяжда останките...

За дон Киро всичко италианско е перфектно и по-хубаво няма. В наше село всички сме си кръстили свинките Цонка, само неговата е София Лорен. А като иде да хвърля царевици на кокошките им вика: ‘Айде, бамбини, манджаре, манджаре!’ и се подсмихва. Има едно дребно куче – него е кръстил Мусолини, а то така лае, сякаш наистина е прероден фашистки диктатор! Но кумир на дон Киро е Силвио Берлускони. Ако си търсите боя, кажете му нещо против Берлускони и се молете да оживеете после. Щото той дон Киро е същият като Берлускони – дребен, вреден и силно оплешивял, ама на бой налита като двайсетгодишен и правила не признава. Веднъж разправя за северната лига и как тя е много важна за Берлускони, а поп Костадин го подкача и му вика: ‘Като му трябва лига – да вземе Дуньо лудия – той на час по пет литра лига пуща!’ Като му скочи дон Киро, едвам ги разтървахме! За малко попадията вдовица да остане... Какво точно стана в тарапаната така и не се разбра, но на дедо поп расото беше цялото накъсано, все едно с мечка стръвница се е борил, а калимявката му така и не се откри. На дон Киро му забраниха три месеца да припарва в черквата, та ходеше да се черкува чак в горната махала. Ама нали пусто все купува от големите свещи и ходи три пъти седмично, та поп Костадин му прости по икономически причини и сега пак си е долен енориаш. Ние така и не разбрахме каква е тая история с лигата, щото сме си прости и чужбинските работи не ги знаем. Ама не сме улави и ако някой рече да пита – ще иде при даскал Цоньо, а не при дон Киро. Щото ни е мил живота, а и калимявки не носим, да ни бранят ушите като на дедо поп.

Дон Киро Италянеца дотолкова обича Берлускони, че и коцкар като него го раздава. Те верно си приличат, ама има и една голяма разлика – дон Киро два читави зъба няма в устата и ако ти се ухили, после три дена кошмари сънуваш. Но това хич не го спира да се занася с младите булки. Като види такива, спре се, па каже: ‘Чао, бамбини!’ и им намигне с лявото око! А те тъкмо почнат да се червят и той продължава: ‘Салюти е бачи!’ и им се ухилва. А на тях, горките, хем от такъв поздрав краката им се подкосяват, хем от усмивката ги избива студена пот аламинут. Разправят, че една млада булка даже пометнала след среща с дон Киро, ама аз на зли езици не вярвам. Добре, че беше даскал Цоньо да ни разясни на целокупното население, че тия ‘ебачи’ на дон Киро всъщност са целувки, а не еротична подкана, ама то, при неговата усмивка, някак ужасът от първоначалния вариант е за предпочитане.

Дон Киро има една мечта – да стане селски кмет. А после да преименува селото на Мало Милано и като падне Шенген да идем всички с два автобуса до Голямо Милано и да се срещнем с Берлускони. А Дон Киро да се снима с него за спомен. Нали сме добри души, колко му е да го изберем, че да му сбъднем мечтата! А и е обещал екскурзията да е за негова сметка, та и келепир ще има. Само селото много-много не сме навити да му сменяме името! То по-рано се казваше Ждръбел и само ядове ни създаваше, щото като ни пращаха писма, все се губеха заради грешен адрес. Разгеле, сегашният кмет даде идея да се смени името на нещо по-лесно за запомняне. Направихме референдум и единодушно решихме кмета да смени името. А той, нали е русофил, смени го на Мало Путино. Отначало много се ядосахме и кмета щеше насмалко бой да яде, ама после се разчу и сега сме по-известни и посещавани от белоградчишките скали. Продаваме на туристите дюлева шльокавица в промишлени количества. То дюли има само три в цялото село, ама като бие някой толкоз път само за да ни види, после му се иска сувенир да си занесе, та не придиря. А и тя нашенската шльокавица не само на душата прави весело, ами и зъбния камък чисти!

Затова не ни се сменя името - да не си загубим статута на туристическа атракция, но дон Киро твърди, че Мало Милано още повече ще се харчи и даже италианци ще идват да купуват къщи на село! Мечти, мечти, ама ако излезе прав?!? А даскал Цоньо поглежда философски и дума:

‘Човек е голям, колкото са големи мечтите му’


Всички разкази от поредицата:
Тайните на баба Трънка
Гяволите на поп Стамат
Даскал Цоньо
Талантът на Станка Глухата
Мечтата на дон Киро!
Сънят на бай Спиро...