Любимият ми грях, признавам си. Официално се води чревоугодничество и включва не само хапването, но и пийването. Аз съм по хапването, в пиенето най ме бива с минералната вода, но тя едва ли се брои (само ръждясвам).
Бях обещал този пост и го пиша с удоволствие (за тези, които не знаят за какво става дума, нека намерят поста за ПОХОТТА в блога ми). За кураж хапнах 9 пълнени чушки, че то на гладно пише ли се?
Обичам българите за това, че не се унасят по разни диети, ниско калорични храни и вредни икономии. Че не предпочитат диетичната кола. Знам, знам – има и такива, но са си пренебрежимо малко. Тук яденето си е национален спорт! А пиенето – два национални спорта – стил ‘на маса’ и стил ‘под маса’! Като изключим негативната оценка ‘Ей, тоя как се е оял!’, всичко друго си е чиста похвала. Буди възхищение! ‘Добро прасе!’ – ей този комплимент честичко го чувам. ‘Пу, да не му са уроки!’ – всяко дебеличко хлапе бива поощрявано по този начин. Всеки се радва, ако гостите му си ометат чиниите, аз включително. А ако си поискат допълнително, печелят вечната обич и признателност на домакина/домакинята.
Пиенето свободен стил – може би няма да минем най-тренираните западно европейци по пиене на бира. Нито може би руснаците в лоченето на водка... Но определено българският мъж носи на пиене повече от всеки средностатистически европеец. Пие, замезва, пие, замезва, и така до сутринта... Не съм за пиянството, твърдо против съм. Но не се напиваме толкова често, колкото ни се струва. Трагикомична е гледката на англичанин, който след една малка ракия почва да се клатушка. Българинът просто не признава малката ракия. Дори не я познава. Едно патронче е минималната узаконена доза. При всяко ядене...
А и знайно е, че любовта на мъжете минава през стомаха. На жените също. Един превъзходен десерт и тя е твоя. Особено, ако си го направил лично. Вярно, че прекомерното похапване не остава терен за секс, но влюбването е гарантирано. Ммм палачинки! Вместо да ме обвинявате, че съм маниак на тема храна, по-добре опитайте рецептата. Ще я издам, щом се налага.
Да ядеш заради яденето, а не заради глада! Редно ли е? Вредно ли е? Първият въпрос е по-трудният от двата, вторият – по-лесният! Тялото е храм за душата, нали така? Трябва да го държим чисто и здраво. С по-малко холестерол, по-малко захари, по-малко от всичко вредно по един или друг начин. На път съм да се съглася, ако не беше една случка...
Леля ми е на 65 години. Преди година установи, че има лека форма на диабет и изключително висока кръвна захар. Тенденцията била да се влоши бързо и сериозно, ако не спре захарта и всичко сладко. Леля ми има ужас от доктори, инжекции и всичко подобно. Пред заплахата да ъ бият инсулин всеки ден тя предпочете да забрави вкуса на сладкото. Вече не смеем да ядем нищо сладко в нейно присъствие. А определено сладкиши с подсладител не ми допадат... Леля ми каза следното: ‘Томе, яж, каквото ти харесва и по колкото ти харесва, докато можеш! После и да ти се иска, няма как да изядеш неизяденото!’
Та относно яденето – ще си чревоугоднича колкото искам, даже сега ще хапна още няколко пълнени чушки, защото са вкусни, въпреки, че още не съм гладен. А през зимата ще пробвам рецептата с 6 кокошки и обилно руйно вино (досега съм ял максимум кокошка и половина)...
2. Бий детето! (прочети!!!)
3. Нещо за толерантността!
4. Още нещо за толерантността!
5. Блогът на Светлин - спец по музика, политика и бира (особено бира)
6. Блогът на Вера - истории за градския транспорт и още нещо :)
7. Блогът на Филип - едно приятелче с мозък
8. Писма от село 1
9. Писма от село 2
10. Писма от село 3
11. За институциите, банките и други! Част 01 (БУЛСТАТ и байчовците)
12. За институциите, банките и други! Част 02 (Баба Гицка и банка Олеле)
13. Да заснемеш бушмен!
14. Прогноза избори 2007