‘Мазният влак’ – от София до Видин и Лом. И обратно, разбира се! Толкова скъпи спомени! За първи път пътувах с него преди 13 години. Наричаха го мазен заради тоновете багаж, носен от пътниците, най-вече селскостопанска продукция в посока столицата. И заради яденето на мазни манджи по време на шестте часа път. Цели 200 км са това!

Някога пътувах с "мазния влак" до Лом. Отивах на сватба на една братовчедка. Второто ми шаферство в кариерата. Тръгнахме дузина и нещо роднини от Пазарджик и с влак за цял ден път стигнахме до Лом. Смешното беше, че колкото повече път изминавахме, толкова по-бавно се движехме и по-често спирахме. От Пазарджик тръгнахме с експрес. За два часа стигнахме София. Тогава бяха такива времената – нямаше подобрения по линията и влаковете бяха много по-бързи. Днес знаете, че пътя София – Пловдив е поне 20 мин по-дълъг. Вече на заветната Централна гара открихме влака за Лом и го превзехме с щурм. И ние досущ като всички останали – носим суха храна за из път, официални дрехи за сватбата и тонове подаръци. С други думи едва побрахме нас и багажа в две купета. И понеже вече се беше заобеднило, с тръгването на влака сложихме софрата. Когато с теб пътуват 4 лели, можеш да разчиташ на особено богато меню. А като си дете, никой не ти брои залъците. Естествено носят се и хиляди бутилки с вода и разни приятни течности – на сватба сме тръгнали все пак J Малките ми братовчедки се унесоха в следобеден сън, един от чичовците ми също реши да дремне след обилното хапване, но понеже в заспало състояние го докарва на дъскорезница, исконното право да спи във влака му бе най-безжалостно отнето. Минахме Искърското дефиле и наближихме Мездра. А след Мездра ‘мазният влак’ навлиза в свои води и поема към Враца. Там други влакове не отиват. Просто не смеят. Мислите си, че в Дунавската равнина влакът става по-бърз. Грешно мислене. След задължителната смяна на локомотива, прикачване и откачване на вагони и прочее, след Мездра влакът става бърз. Или по-скоро полубърз! В средата на 90-те имаше такива категории - бърз влак и интерсити влак. Вторият си беше класическия бърз влак, а бързият беше нещо по средата между него и пътнически. Та от София влакът тръгна като интерсити, а след Мездра се преквалифицира на бърз. Ами то, ако спира само в градовете, само Криводол (на Годжи града) е възможна спирка J. Минаваме го този Криводол и стигаме Бойчиновци. Пак почва едно прикачване и откачване на вагони и дежурните 20-30 мин престой. Така и така денят е изгубен, за къде да бързаме... И влакът беше на това мнение – продължи гордо към Видин и Лом вече като пътнически. Мислех си, че по-бавно няма на къде. Хилете се вече, нали! Познахте! Брусарци... Казваме сбогом на вагоните за Видин. 45 мин почивка и вече Лом е на една ръка разстояние. Тези двадесет и няколко километра са има-няма час път. Спираме на всяка керемидка и при по-едрите камъчета. Ние пеем и вадим последните тайни запаси от ракия и вино J Пристигаме в Лом щастливи. А там ни чака делегация по посрещането. Местната рода, с която от години не сме се виждали! Целувки, прегръдки, радост! Казваме сбогом на ‘мазния влак’ и се впускаме в едно супер приключение, наречено Ломска сватба.

Два дни по-късно в 5:40 сутринта сме отново на гарата и потегляме обратно в леко намален състав – трима предатели са заминали ден по-рано и са имали екстремни изживявания, но това си е друга история. Вече сме ветерани на ‘мазния влак’. Малко след 12 му казваме сбогом на Централна гара. До нови срещи.

13 години по-късно пак съм на ‘мазния влак’. Вчера – дотам и обратно в един ден. А разказът за това шеметно пътуване – утре!

хахах, аз бях редовен ползвател на това транспортно чудо в студентските си години ;) Понеже съм родом от Враца редовно пътувах с него до там и обратно. За щастие слизам преди да стане пътниШки (ех, как я обичам тая думичка). Затова пък седенето на Мездра ми беше любимото - след 20 минути бих могла да съм във Враца... ама не - седи на Мездра и пий кафета тия 20 минути ;). А връщането е още по-екстремно... на Враца влака вече пращи от народ (ако е неделя особено много), от прозорците стърчат крака, ръце, задници и багажи, няма такова животно като запазени места и ако влезеш - влезеш, ако не - чакаш следващия. Сега пътувам главно с автобус, но от време на време ме избива на екстремизъм и хващам влака :D

Да, забравих че мазния няма запазени места, но ти само до Враца си изпуснала тръпката. Аз няколко пъти съм ходил до Монтана, но чак вчера като минах целия път се усетих наистина в онзи влак :)
Иначе и аз обичах престоя на влаковете по южната линия в Септември - 20 мин дрямка, а сме на 12 мин път от Пазарджик

Всъщност има, ама само от първата гара - София, Видин, Лом или Берковица, ако си по средата на пътя кучета те яли. Представяш ли си какво ми беше учудването като разбрах че в южна България можеш и от междинна гара да си купиш място :D

вчера за мазния ми казаха, че няма запазени места, може би само за някой негови издания има...
Утре ще разказвам случките от вчера ... много резерватни са :)

искам да дойда...не съм се качвала на български влак от около 8 год.....поздрави

cris55, ще го разкажа максимално интересно, жалко че снимки не правих, има какво да се види от мазния влак :) но скоро пак ще ходя и ще направя фото очерк :)

ще чакам продължението с нетърпение, забавлявай се и заради мен

Ма то това си било егати екстремното изживяване бе. Добре, че не съм се сблъсквала с него ;)))))))))))))))

Но ще е трудно да откриеш 10 разлики с вчерашното ми пътуване ;)
Хубаво си е, ако си с компания и имаш интересна крайна цел :)

:))))
Чакам!

Значи сте пътували по трасето Пазарджик-София-Лом. Чудесно. Нас от училище ни водиха в Лом, да видим дома на Лилия Карастоянова, патронът на нашия клас. Спомням си, че имаше река, бая голямшка. Очаквам продълженитето утре ;-)

ооо, моля Ви се. Враца-Монтана е култов маршрут! Тези трийсет и кусур километра са три дин път с камили. Кандилкаш се до Бойчиновци, следва "стоповър" за около час (!) там на гаровия терминал и после "трансфер" на електричката за Монтана... И аз съм от Враца, но в последните години само с мазните рейсове съм пътувал. Те поне са direct connection.

Същинската тръпка е вече плувнал в пот и минал 100 км за 3 часа да допълзиш през лятото до ломската или видинската гара :)