Това е история за влак, но започва с лек сутрешен крос. Около 2 км...

Първият ‘мазен влак’ тръгва в 7:15 от Централна гара. За да го хвана, излязох в 6:30 – нали уж живея на 20 мин с транспорт от гарата. Оказа се, че и без транспорт пак са 20 мин... Помните онзи прословут 5-дневен ремонт пред гарата, нали? Заради него закриха временно трамвайна линия номер 19. Има и автобус от нас до гарата, но знам ли го кога ще дойде. Метнах се на трамвай номер 5 и хоп – на пл. Македония. И уж ще чакам 6 или 9 до Централна гара. Шестицата обаче вече не ходи до там, а деветка ще мине чак след 15 минути. Та му ударих един крос и за 10 мин стигнах на гарата. Взех си билет, отидох на перона и намерих влака... Изненада – пак ги има онези вагони с купета, облицовани с кафява кожа, същите отпреди 13 години, но това е само задната половина на влака. Предните 5 вагона за френски – синички, с едно огромно купе, в което пушачи и непушачи са разделени от дупка в стъклото. Знаете ги – хубавки са! Един такъв влак навремето имаше и собствено радио! Интересно ми беше дали пак ще видя тоновете бохчи. Не би... Или мазният влак вече носи багажи само в едното направление, или тотално е забравил тази си функция. В целия влак едва се намери едно момиченце да закуси баничка с боза, и две каки хрупаха солетки. И поне трима души си носеха влажни кърпички. А този влак е сякаш създаден за ядене (и за игра на белот)! Има масички на 4 места при непушачите и на 2 при пушачите. Бях решил, че скуката ще е пълна, когато от сектора за пушачи се разнесе цвилене. Знаете как е – всички се ослушват и на мига се надигат от място или си навеждат главите в междуседалковия коридор да видят какво става. Щото хем пътувате по двама или четирима, хем целият вагон сте като едно семейство. Все едно панелен блок J Оказа се, че конската интерпретация се излъчва от русокос индивид от женски пол на видима възраст около 6 години. Няма и половин минута по-късно към звуковото оформление се добави и картина – кончето запрепуска цвилейки между седалките, радвайки взора и разсмивайки сърцата на зрителите. Честно, убедително беше, със затворени очи щях да се вържа, че е най-малкото магаренце J В единият край на вагона пътуваше поп с попадията. Кончето изтопуркваше дотам, казваше полуприпевно ‘Дедо попе, дедо попе’ и правеше обратен тегел. Радост за душата! Няма да описвам престоите, прекачванията и галимациите на гари Мездра, Бойчиновци и Брусарци – същите са като преди 13 години. За съжаление и през прозореца се виждаха стари гледки. И ако надписът на гара Медковец беше изписан някак носталгично и умилително МЕДКОВЕЦЪ, то другите гледки бяха плачевни. Изоставени земи, порутени сгради, най-вече от бившите ТКЗС-та, АПК-та и ДЗС-та. Поливни някога земи, до които вече вода не стига... От малкото обработвана земя тук-таме се мяркат красиви слънчогледови ниви, но има и доста нефелни царевичаци и слънчогледи, които и за букет не стават. Селата не са виждали ремонт от години, улиците са разбити и още носят имена ‘Георги Димитров’ и ‘Йосиф Сталин’, къщите са с цветовете, които помня от някога... Наистина Северозападнала България. Тези дни много се говори за Странджа. През 1982 – преди 25 години имаше една инициатива ‘Странджа-Сакар – Република на младостта’, създадена да възроди онзи изостанал край. С постановление от същия период и Северозападна България е обявена за изостанала. И така 25 години... Кога ли най-сетне ще тръгне Дунав мост 2 и малко ще живне района?!

Свърших задачите успешно и се върнах на малката гара, за да чакам обратния влак. Загледах се в отрудените хора от онзи край. Препечени, сбръчкани от работа, с изпочупени и развалени зъби. Тук си тарикат, ако имаш пари да облечеш зъбите в сребро, но повечето имаха усмивка като на професионален боксьор без здравна осигуровка. Така и не разбрах защо четирима от всеки петима мъже имаха едносантиметрови нокти и на двете кутрета. Местна мода, предполагам...

Вече по обратния път завързах разговор с един ломски циганин и един кадет от школата в Симеоново. Разказите не бяха обнадеждаващи. Корупция, мутри, държавно безхаберие. Огорчение, стигнало до омраза към всичко и всички. Стана ми толкова тъжно, че извадих книжка – винаги нося по една джобен формат. Тери Пратчет, разбира се, поредната книжка за Анкх-Морпорк. Тъкмо се бях зачел и стигнахме Мездра (15 минути престой). Реших да опитам продукцията на местния господин Диблър ССПГ (‘Сам Си Прерязвам Гърлото’). Нямаха прословутите наденички в хлебче, но предлагаха кебапчета в хлебче. Авантюрист по душа, купих две и ги залях с всички налични сосове, белким не разбера какъв е истинският им вкус. Оцелях J

В София ‘мазният влак’ пристигна с 10 мин закъснение, което по нашите стандарти си е навреме. Чак когато слязох, видях, че съм в началото на влака (качих се в последен вагон) и че влакът при толкова прикачвания и откачвания е заприличал на коледна гирлянда от разни вагони с разни цветове. Казах ‘довиждане’ и ‘до скоро’ на мазния влак. Скоро пак ще го ползвам.

Между другото, едносантимертовите нокти на кутретата обикновено се използват за почистване или почесване на тесните дупки по главата - тези на носа и на ушите... Гнусно-негнусно, това е положението, длъжен бях да ти отворя очите... ;)))))

Не можа да кажеш 'за добив на телесни минерали и полезни изкопаеми'...

Нищо, не е проблем това, винаги можеш да аднеш една кръгла червена точка с числото 18 вътре в нея, ако се налага... ;)

От мен точката, а от теб простотийките :) Ей, децата верно нямат спирачки :))))))

Че кво ти е, къде е твоето усилие, къде е моето, а? :-D
Хайде сега, не се сърди... Обещавам да те черпя баничка с боза! ;)

Ама как знаеш с какво да черпиш :))))

чета за мазния влак хем ми е носталгично, хем ме побиват едни такива тръпки на гнус ... Нияхххх.едно време не можех толкова лесно да се погнуся ама ей на - явно съм одъртяла :)
Познавам добре Мездра, Бойчиновци и Брусарци, но слава тебе Господи съм пътувала само веднъж с този влак. (Надявам се и никога повече).
За това пък много по добре познавам мазния влак Свищов - Левски (Пази багажа и себе си)- Горна Оряховица. Като се качиш във влака от Свищов за Левски първо се чудиш как да не припаднеш от жегата, после къде да седнеш от многото състуденти и багаж и накрая с кого да се заговориш, за да не обръщаш внимание на единия час път с камили през красивите местности познати до болка.
Разстояние, което ако се оправи линията и се пусне по бърз влак то сигурна съм, че може да се мине за максимум 15 мин, хайде 20 със спиранията...
Но пък от друга гледна точка толкова хора познавам заради тези пътувания, толкова задачи съм изпорешила в него влак, толкова спомени ...
И после ... бързия влак от Левски до Пле'ен. Ооо тази бързина :), о тази тъпканица, о този звън на празни буркани
Още мразя претоплено ядене ...
Та да не се отплесвам :0 Много блогове мога да напиша за тия 'похождения'
Въпроса е, че не мога да те покания да ти ги покажа лично щото ме побиват тръпки само при мисълта!
Нооо има един друг влак, който бие всички до момента описани и виж за него те каня, защото наистина е НАЙ-страхотното изживяване!!!!!
Това е влака от Якоруда отиващ към гара Дамяница.
Там все още ползват системата с розови билети от много твърд картон. Помниш ли ги?????