Прочетен: 15360 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2007 20:48
На 30 години и половина съм. От тях последните 30 живея без баща. За щастие... Въпреки любовта си към баща ми, майка ми е решила, че едно дете не бива да живее в семейството на побойник и пияница, и се е развела, преди да се науча дори да пълзя... Съвсем навреме, бих казал.
Да се разведеш преди 30 години в България си е било доста смела постъпка (не че сега е различно), особено, когато това решение не се одобрява от никого, дори и собствените ти роднини. Майка ми благоразумно се е развела по взаимна вина (нищо че и досега на бузата ъ има белег на мястото, където баща ми си е гасил цигарата), прибрала се е при родителите си и понесла стоически цялото унижение от този си акт. Не искам да мисля какъв човек щях да израсна, ако ролеви модел по време на детството ми беше баща ми. Насилник и пияница като него, най-вероятно. Слава богу, въпреки родителските си права, той прекара с мен няма и 30 дни за 30 години. И малко повече време прекарах с неговото семейство, създало такъв насилник...
Благодаря на прабаба ми (бог да я прости, почина преди десетина години), която е била основната причина за реинтегриране на дискредитираната ми майка обратно във фамилията. И последвалата нормална за мен социална среда. Имал съм и късмета да се родя момче – във фамилия с много силни патриархални ценности това е огромен плюс. Както и да е, като резултат от всичко, сега съм голям и нормален човек. Но ми се иска да разкажа няколко неща за семейството, от което бях спасен.
Веднъж, бях на около 10 години, баща ми се появи на Нова година, докато бях на гости у прабаба ми. Взе ме и ме заведе да сурвакам родителите му. Не знам дали заради бързането или умишлено, но се оказа, че не съм си взел сурвачката. Нямаше как да ги извърша ритуала, но баща ми измисли начин. Най-близкото до сурвачка нещо в апартамента беше една дълга (един метър) и тънка (един цол) точилка. Въпреки протестите ми, тази точилка бях принуден да използвам като заместител на сурвачка. И докато налагах баба ми и дядо ми, баща ми стоеше отстрани и ми викаше; ‘По-силно, по-силно, то е за здраве!’ и радостно се подхилкваше. И след това накара баба ми и дядо ми да си платят за боя – традицията повелява...
Няколко години по-късно за първи път отидох на почивка през ваканцията при баба ми и дядо ми. Тогава живееха в царския град – Баня, Карловско. Когато се върнах, цяла седмица съм говорел с почуда за ежедневните скандали и постоянни кавги, на които съм се наслушал. Баба ми сега е вдовица, живее в тази къща сама, а баща ми се отбива веднъж седмично да я набие и да и вземе пенсията. Нищо че е полусляпа.
Цялата тази история не е лична драма. Слава богу, това е разказ за един неосъществен насилник. Още се чудя, дали ако майка ми не беше взела дръзкото решение да се разведе преди 30 години, щях да израсна в ролята на насилник или насилван. Най-вероятно и двете.
Каквото и да си говорим, държавата не върши достатъчно – не е слънце, за да огрее навсякъде. Обществото, което още е силно патриархално, подкрепя традиционните семейни ‘ценности’ от сорта на ‘бий гъз, да не биеш гъзище’ и ред подобни оправдания за насилие над детето и съпругата (не че и някои мъже не ядат бой от жените си). Всичко, което разказах, има една единствена цел – да ви каже, че не е срамно, а смело, да прекратиш едно семейно насилие. Каквато и да е цената... Макар че цената е една – спасяване живота на една жена или едно дете. Защото живот ли е животът, изкаран в постоянен страх и болка?
Има два закона в тази държава, които се отнасят към семейното насилие – Закона за домашното насилие и Закона за закрила на детето. Тези закони не са перфектни, но те имат достатъчно власт да спрат един насилник, ако някой да го посочи. И този някой сте всички вие! Спасете вашите сестри и дъщери, вашите деца и внуци от ‘живота’ в насилие! Обадете се на Дирекция ‘Социално подпомагане’ във вашата община! Не стойте безучастни! И застанете твърдо зад насилваните, насилието не трябва да се крие, а да се изважда на показ! Въпреки срама! Казвам го от личен опит, знам кой живот бих живял по-щастлив – този или онзи с баща-насилник...
Това не е разказ за една лична драма. Това е апел за помощ! Помогнете на тези, които са нямали късмета да имат майка като моята! Вие сте роднини и съседи, ваш морален дълг е да спрете насилието! Моля ви...
Този пост не е написан, за да си спомням след време на какъв акъл съм бил. Целта е да стигне до максимален брой читатели и да промени нещо в тази страна. Освен това моля всеки, който смята темата и поста по нея за важни, да публикува навсякъде, където прецени, целият текст или част от него. Дано заедно успеем да постигнем нещо!
Пландемия 2 - документален филм с превод...
До Витоша по въздух и земя
Аз самата познавам много хора (за жалост част от тях - мои близки), които са били подлагани на такова насилие.
благодаря ти за тоя постинг, дано много хора го прочетат!
прегръдки от венерчето
Ще се радвам много, ако някой разкаже за действие, предприето заради моя пост...
Защото и аз като veras, НЕ СЪМ ФИКУС, нито мушкато , нито уличен стълб, който да бъде препикаван всеки, имащ малко общо с властта.
Наскоро се разделиха, и то аз го провокирах. Сега майка ми се чувства по-добре, разбира се...
Но така и не се разведоха.
Сложни истории....
Поздрави,
14.06.2007 18:18
Проблем при нашето поколение беше, че ние не бяхме информирани за правата си и мислехме, че това е в реда на нещата във всяко едно семейство. Та наистина си беше непосорство и се искаше голяма смелост да се разведем.
Сега всеки е информиран и знае, че насилието е голям проблем, че не е нормален такъв начин на живот, че разводите не са табу - но всеки се е пуснал по течението и живее ден за ден. Ще ми се всички млади да имат хъс за живот без насилие и да отстояват правата си, както и да не накърняват чуждите права.
Още веднъж - най-сърдечни поздрави.
17.06.2007 08:55
18.06.2007 00:22
Моите деца нямаха късмет да има такъв човек в семейството...
Сега прилагам гигантски усилия със сина ми...във връзка с ролевия модел...
Ще ми се да попитам viovioi - дори и "да са виновни и двамата" - какво такова "престъпление" трябва да извърши една жена спрямо мъжа си, за да си изгаси той цигарата в лицето й?
Тъжното е и друго - че най-хитрите насилници "работят" така, че не оставят белези и синини...И иди доказвай, че си обект на насилие...Трябват свидетели...А рядко някой гори от желание да се намесва в чуждо семейство...
Все пак това е изходът - да има колкото се може повече неравнодушни.
19.06.2007 16:29
Възхищавам се на майка ти и благодаря на Бог, че съм попаднала на родтели, на които насилието им е чуждо.
Ще направя всичко възможно, за да научат повече хора за това, което си преживял. Не като лична драма, а като нещо реално случващо се не само в България.
Поздрав за куража.
Поздрави !
След това от както се помня те са разведени, за което на моменти се радвам, но на моменти се чудя, защо точно на мен се случи да попадна в ех-семейство. Да, майка ми понякога беше строга, до степен на дeспотична, но все пак със собствен труд успя да купи апартамент, да ни изучи със сестра ми, сега ще плати и второто ми висше образование.......
Не съм я издигнала в култ в никакъв случай, просто оценявам, както и ти твоята предполагам, че е направила всичко по силите си да оцелее, не само тя но и децата й. Само да уточня че историята на техния семеен живот ми беше разказана едва, когато бях около 20 годишна. Т.е никой не ме е нахъсвал против него. Просто се вижда.
А за бащите, повярвай ми и аз искам да се откажа от моя. Понякога се замислям за прошката..... Как да простиш на някого, за когото не искаш и да чуваш.
Много дълго се получи, за което се извинявам. П.С.Няма да гласувам за блога ти, точно поради причините, които си посочил в новия пост:)))))
Поздрави
Закони няма!!! Те са само на хартия.....
Не ми се разказва за ада през който преминах за да се разведа.
Ако отсрещната страна не дава развод, настъпва един голям кошмар.
Моят татко беше прекрасен човек,лека му пръст,има и страхотни бащи по света,слава Богу,не са всички изроди! :)
Моят татко беше прекрасен човек,лека му пръст,има и страхотни бащи по света,слава Богу,не са всички изроди! :)
Предполагам мнозинството бащи са страхотни или поне добри! За съжаление твърде много са извън тази категория!
2. Бий детето! (прочети!!!)
3. Нещо за толерантността!
4. Още нещо за толерантността!
5. Блогът на Светлин - спец по музика, политика и бира (особено бира)
6. Блогът на Вера - истории за градския транспорт и още нещо :)
7. Блогът на Филип - едно приятелче с мозък
8. Писма от село 1
9. Писма от село 2
10. Писма от село 3
11. За институциите, банките и други! Част 01 (БУЛСТАТ и байчовците)
12. За институциите, банките и други! Част 02 (Баба Гицка и банка Олеле)
13. Да заснемеш бушмен!
14. Прогноза избори 2007