Кака Станка Глухата недочува, но гласът ъ е по-опасен от многоцелева балистична ракета и е ключов елемент от селската ни сигурност.

Като вика поп Стамат: ‘Бог с едната ръка дава, а с другата взима’, все едно за наша Станка говори. Само дето при нея Господ първо взе, а после даде.

На млади години Станка си беше най-нормална селска мома – ячка, напращяла, с червени бузки и капацитет да изяде половин тава баклава на екс. В наше село са си такива момите, не са префинени като градските. Станка и сестра ъ Ганка, само като ги видиш и моментално ти се приисква да ги вземеш за снахи, да ги заведеш на нивата, да разпрегнеш воловете и да сложиш тях двенките във впряга, па да ореш, да ореш... Ама, да си кажем право, нашите моми нито ще се обидят от такъв комплимент, нито ще изорат нивата по-лошо от чифт волове. Яка семка сме и това си е! Станка беше на 17 години, когато изкара отит и взе да недочува. Майка ъ се притесни, че никой няма да я иска такава глуха. Ама като му е писано нещо на човек и един камион гума да изхабиш, не можеш го изтри. Нали знаете, че като недочува някой, трябва да му се вика по-силничко, а и той самият, като не се чува сам, също вика по-силно. Та и Станка така – почна да вика... Отначало слабо, после по-силничко, накрая за година-две разви един глас, дето и Райна Кабаиванска да му завиди. Уж сопран, ама не съвсем... Щото глас като нейния не попада в регистрите. Висок, висок, та чак в небето се качва. Еле пък, като рече ‘Ооооуу!’ Като е с гръб към теб, повикаш я кротко два-три пъти, тя те не чуе, па тогава изревеш: ‘Станкееееееееее!’ Обърне се тя и мило ти извика в отговор: ‘Ооооуу!’ Щото е работна и не се хаби да те поздравява, да те пита как си, как са жената, децата и прочее, снасят ли кокошките, за какво я търсиш и така нататък. Като рече ‘Ооооуу!’ хем ти казва, че те е видяла, хем ти намеква да я караш по-напреки с приказките и да не се разтакаваш. Ако имаш ушна кал, в тоя момент вече се е стопила. Ако нямаш, ти се приисква да си имал. Леко те наболява главата, ама се трае. А кучетата из цялата махала почват да скимтят и се опитват да се заврат в миша дупка. Опитват се, ама миши дупки в наше село вече няма....

Копаела един ден Станка Глухата кукуруза на нивата, когато дошла сестра ъ Ганка да помогне и да донесе обяд. Повикала я, тя се обърнала, рекла ‘Ооооуу!’ и Ганка видяла как два лалугера се строполяват в несвяст. Разправя после случката, ама нас не ни се вярва. Взехме да вярваме, чак като почнаха да мрат мишките и плъховете из Станкината махала. А след тях и тези в цяло село. Даскал Цоньо обясни, че гризачите са по-чувствителни даже и от кучетата към високи звуци и понеже са дребни, една доза от Станкиния глас за тях е смъртоносна. Била като звуково оръжие. Не знаем какво оръжие е, но върши работа...

Почна Станка да обикаля селото къща по къща и да трепе мишките и плъховете. Слезе в мазата, викне ‘Ооооуу!’ и си излезе. Абсолютен терминатор! Вярно, бълхи и въшки не може да трепе, ама малко ли е от миша гад да те отърве? А после да ти дойде на нивата, да се провикне, и вече ни полска мишка, ни лалугер да можеш да видиш! Само в гората не я пускаме вече, че веднъж уби с глас катерица, а за тях ни е жал...

Завъдили се, моля ви се, миналата пролет в читалището ято прилепи. Тавана висок, няма как да ги свалим, а с пушка да се стреля не бива, щото нашето читалище е паметник на културата и стените и таваните са изписани от Танас Зограф още в средата на 19-ти век. Влезе Станка, викна ‘Ооооуу!’ и прилепите изпопадаха като гнили круши. За тоя ъ подвиг кметът я направи почетна селянка.

Станкини не бяха бедни хора, но след като се почна тая работа с гризачите, направо се възмогнаха. А Станка събра три каруци прикя. Един я дари с чорапци, друг – с цървулки, трети – с фустанче, четвърти – с юрганче! Чорбаджи Манол цял наниз пендари ъ даде, за туй, че му прочисти от миша напаст чифлика.

Станка си е засукана и работна, та я харесваха и преди момците, ама сега се избиват за нея. Кой не иска мома с такива дарби и с такава зестра. Ама кой ти гледа зестрата – като се разчу за Станка, от цялата околия почнаха да идват момци да я искат. Цели селски делегации пристигаха за нея, барабар с попа и кмета, щото кое село не иска да има миши терминатор. И предлагат за Станка кой пари, кой стока! От едно село 200 овци даваха, само и само Станка там снаха да иде. Ама кмета не я дава за нищо на света. Назначи я секретар в общината и не я изпуща от поглед, да не я откраднат отнякъде. Ама и тя го раздава патриотка – дава само на момците от наше село да я щипят и да ъ купуват шекерени петлета по панаирите. А най-много петлета яде от Левент Митьо, дето ъ е комшия, та гаче с него ще се вземе и ще си остане наша селянка.

Даскал Цоньо нали все разправя, че гласът на Станка е от на оперна певица по-силен, та накрая в нейна чест решихме да идем всички на опера в големия град. Източи кмета бюджета за културна дейност, натоварихме се на два автобуса и тръгнахме. Отидохме на опера, седна Станка на първия ред, та да чува по-добре, до нея кмета, даскал Цоньо и поп Стамат, а отзад цяло село. Гледахме ‘Травиата’. Тя операта на италиански, ама дон Киро превеждаше, а даскал Цоньо ни беше разказал в общи линии сюжета, та хванахме нишката. Накрая рев, сълзи, сополи. Виолета мре на сцената, ние плачем. Ама хем плачем, хем си мислим: ‘Наша Станка десет пъти по-високо и силно може да го изпее’. Свърши операта, поклониха се певците, изръкоплескахме им, излязоха, обърсахме сополите и в тоя момент Ганка тръгна да вика кака си. ‘Станке, мари!’ ‘Оооууу!’ И дотам беше с големия кристален полилей на операта. Как сме се натоварили за 5 минути на автобусите и как сме се прибрали никой не помни, ама на опера втори път не стъпваме!


Всички разкази от поредицата:
Тайните на баба Трънка
Гяволите на поп Стамат
Даскал Цоньо
Талантът на Станка Глухата
Мечтата на дон Киро!
Сънят на бай Спиро...