(Копродуцент и в главната женска роля – veras)

        ‘Денят се познава по сутринта’ – който го е измислил, не е бил с нас вчера!

        Неделя сутрин. Начална точка – Княжево. Денят изглежда измамно спокоен. Става леко жега и разходката из Витоша ни се струва разумен избор. Двамата с Вера тръгваме на излет. Не сме пишман туристи, но решаваме още в покрайнините на Княжево да седнем и да похапнем. На двайсетина метра преди табелата на природен парк ‘Витоша’ съзираме няколко масички и пейки, много подходящи за подкрепителна закуска. Сядаме, след малко идва една котка и почва да ми се гали и да мърка. Вера е шашната, тя е котешки фен, а аз уж обичам кучета, но котките ме обожават и тичат винаги при мен. Нещо с енергиите, предполагам. Тъкмо си дояждаме втората палачинка с шоколад, когато за първи път се проявява онова нещо, поради което толкова обичаме планината. Туристите и хората на планината са специална категория хора. Готина категория! Както си седим и хапваме, до нас идва жена с няколко покривки в ръце и ни казва, че тези маси са на ресторантчето отсреща, което дори не сме видели досега, но тъкмо се кани да отвори. Само че сме вече в планината – ние помагаме с покривките, а жената ни пожелава лек апетит и ни оставя спокойно да си доядем. В града щяха да са ни навикали, че заемаме празна маса, и да са ни изгонили за 5 секунди. А планината си знае нейното – друг свят, други нрави. Вече хапнали и поели на път, след 200 метра по черния път зад нас се чуват гуми. Някой се прави на хитър и кара по алеята за пешеходци. Ние пък се правим на глухи и вървим по средата на пътя, без да се обръщаме. Зад нас свистят гуми :) Изведнъж не само ние, но и останалите десетина човека на алеята пред нас, се обръщаме и почваме дружно да навикваме идиота, който хитрее. Дали от срам или не, след 20 метра свива вдясно и се връща на асфалта! Малка победа за доброто! Подобна история се случва и след километър, когато минаваме покрай майстор, шлайфащ камъни за нечий дворец насред Витоша и правещ прах 200 метра надолу по пътя. Отново дружно навикване. Не сме слонове – нямаме нужда от прашна баня!

        След бялата чешма решаваме да се качим до Копитото и тръгваме по преките пътища. Вера ми показва цветенцата по пътя и им се радва (не късаме, разбира се).



        А от другата страна на пътеката се вижда една грозна панелна София.

        Стигаме почти до Копитото, като не пропускаме да кажем ‘Добър ден!’ и да се усмихнем на всеки срещнат. И нас ни поздравяват и ни се усмихват. Даже един бежов кокер шпаниол се заиграва с нас. Ето ни почти горе.

 

        И оттук София е грозна гледка, но ние си играем на ‘Познай къде живея’. Моята кооперация я боядисаха скоро в жълтеникакво и се вижда!

 

        Тук има пишман туристи. Качват се с колите и се лутат като свободни електрони. Виждаме бебешка количка, която някой се мъчи да бута из тесните кални пътеки. Както и дама с официална рокля и тънки токове. Подхилкваме се тихичко и продължаваме. Стигаме да плюещата чешма (на края има и клипче).





        Мята струя, спира, мята струя, спира... Аз успявам да вляза в ритъм и дори да пия вода, без да се удавя. Вера чува, че водата е вкусна и решава и тя да пие. Да, ама не! Чешмата е на друго мнение. Решава да спре да плюе и само да гъргори цяла минута. Накрая се смилява и пуска водица, макар че пръска неуправляемо. Сега трябва и да минем пред нея, за да продължим по пътеката. Успявам да мина по един камък през гьола, създаден от плюещата чешма, но когато идва ред на Вера, чешмата пуска друг филм! Почва да плюе бързо и надалеч – по цялата ширина на пътеката. Вера я гледа подозрително и дори когато след минута чешмата пак спира за малко, едва се решава да прекоси гьола, като я държи под око. Минахме!След 200 метра сме при ‘Момина скала’.



       Тук ще обядваме! 



        Сигурно сме единствените туристи, които ядат китайско насред Витоша. Аз даже и клечки си нося. Обясняваме на туристите до нас, че детенцето им е хванало алпийска розалия и трябва да я пусне, но по-вероятно е скоро да ъ направи вивисекция за съжаление. Хапваме и откриваме сезона на люлеенето. Изведнъж всички възрастни се увличат по идеята и има чакащи за двете люлки. Продължаваме по пътя. Решаваме да слезем до Бояна покрай ‘Зелени патрули’ и това се оказва грешката на деня. Пътеките са жестоко пострадали от дъждовете. На много места цялата почва е отнесена и са останали само остри камъни, по които вървим. На други има поточета, там, където е имало пътека. С Вера се шегуваме, че тук Трендафил К. Лалов може да спретне добър бизнес. Забелязваме сама жена да върви след нас и както се оказва – не знае пътя. Вера я гледа с интерес. Според нея дори да познаваш планината, е добре да си с компания. Мисля, че е права, макар че съм си правил самотни разходки. Стигаме до Боянското блато. Има повечко вода и просто изглежда гадно и гнусно. Като попресъхне, гледката е като от апокалиптичен филм. И вони за две световни и едно европейско. Вера се чуди на акъла на хората, които ‘почиват’ около него. Аз отдавна съм спрял да се шашкам – всякакви ги има. Спускаме се по една от хиляда и стоте пътечки към Бояна. Случайно попадаме на параклисчето ‘Свети Панталеймон’. Не е в добро състояние и ме е жал да го снимам... Наливаме си оттам вода за вкъщи – вкусна е, а и дано светията я е направил лековита. На 50 метра от първите къщи на Бояна изживяваме най-силната емоция за деня – на няколко метра пред нас жълтозелена змия, дълга метър и половина, пресича пътеката и се шмугва в храстите отдясно. Не изглежда отровна, но е змия все пак. Притърчаваме бързо – Вера първа, аз след нея. Тъкмо минавам и нещо изшумява в храстите и тръгва към мен. Признавам си – сърцето ми слезе в петите – мразя змии. Уплаших се, но още повече се уплаших, като видях една жаба да скача право към мен. Викам си – талибан, иска да ме трепе или отвлече! Почнах да вървя максимално бързо по мократа пътека, а тя след мен и след мен. Накрая се откъснах от преследвача. Вера после изказа мнение, че това е бил духът на всички жаби, които съм заловил и съм им изял бутчетата. Но днес, вече поуспокоен, си мисля, че просто и тя е бягала от змията и е била по-уплашена и от мен (извинявам се, че няма снимка на змията, но бяхме афектирани). Както и да е, стигнахме Бояна, минахме по един садистичен за туристи павиран път, метнахме се на автобусчето и се прибрахме. Сега събираме сили за атака на Черни връх след седмица две!

П.П. На всеки 500 метра намирахме по един охлюв. От големите, белите, най-вкусните! Ама само по един... другият път ще ги събираме. Аз с тях отдавна имам сметки за разчистване!

Подозирам, че тази чешма ме мразеше! Направи всичко възможно, за да се почувствам зле:)
Благодаря за чудесното изкарване, палачинките (вече съм сред богоизбраните, които са успели да ги опитат) и за това, че пропусна факта, че съм кашкавал турист:)

Чудесна разходка сте си направили... а чешмата ме разби, отдавна не съм минавала оттам...

...че тази чешма се държеше така, защото е изворна и явно имаше проблеми със снабдяването. Едва ли по принцип прави същите номера. Беше много готино, чак се ядосах, че на фото ми няма опция за звук към клипа :) А ако не си ходила скоро, горе на 'Момина скала' е само за релакс...

Радвам се че споделяш тези приятни емоции с нас А змиите са си част от фауната, нo будят страх и отвращение.

Разкошен разказвач си! :)
Вече чакам с нетърпение пътепис за атаката на Черни връх! :)

... много повече се уплаших от жабата, понеже ме нападна неочаквано и ме шашардиса. Змията я бях определил като неотровна, пък и аз все пак бях по-едрият :)

Не се подигравай на бебешките колички, още няколко разходки по планините, и ти ще имаш честта да се радваш на бебчо!

Няма абсолютно нищо лошо в бебешките колички. Напротив. Но да помъкнеш толкова малко същество из планината, при това с трудно проходима количка, ми се струва леко садистично. Още повече, че бяха и с едно малко по-голямо детенце, което ревеше, та се късаше. Изобщо не искаше да е там, а на тълпата възрастни покрай него, това не им правеше почти никакво впечетление.

... беше по адрес на дамата на токове. На тези с количката им се ядосахме, Вера даже каза,че това тяхното си е престъпление спрямо двете деца...

но децата как да стоят само долу в София, да дишат само амтомобилни газове? Горе е по-чисто все пак!

Добре де, ама те не бяха много щастливи от разходката.

за да тръгнеш с едно 3-4 годишно дете из планината? То дали разбира от чист въздух или му е просто скучно? И има ли какво да прави освен да джвака из калта? Ако някой си влачи невръстното дете в планината, да го закара директно на поляната, а не да го мъчи с преходи и да му троши количката из камънаците. Иначе показва колко малко разбира от детска психология и какъв лош родител е.

ти като станеш татко, ще го влачиш детето си горе и като е само на 1 годинка, сигурен съм! не си те представям седнал кротко на пейка с количка, в градската градина, като некаква стара бабичка..доста си по- активен!

... че няма да ме видят с малко дете в планината? И ми се струва, че обиждаш всички майки из Южния парк, които си разхождат бебоците и посядат на някоя пейка! Ако си се засегнал, проблемът си е твой, не се опитвай да го прехвърлиш на мен - не ми трябва!

не си те представям като млада майка из Южния парк, просто не си те представям, не си такъв тип...

Само котките знаят какво съм, но за жалост не могат да говорят и да ми го кажат...

Бих казал - никога не казавай "никога". За децата имам предвид. На колко би препоръчал да се водят децата на Витоша:))) Не се сърди, но когато имаш деца, ще видиш, че не винаги можеш да ги оставиш на някоя баба, за да се порадваш сам и на спокойствие на чешмата и смока, който сте видели

Задаваш грешна предпоставка - 'да си оставя детето'. Има хиляди места, където мога да отида и детето да е с мен. А не да се чудя кога ще падне в калта, дали няма да изяде алпийската розалия и няма ли да тръгне да гали змията! Въз основа на горното - дете под 4-5 години в зависимост от умственото развитие и възпитанието, не бих завел на Витоша при вчерашните условия. А това една двойка да не може да измисли при кого да зареже детето си, за да си почине на спокойствие, показва тотална безидейност!

Извинявай, не си много учтив, но ти е простено. Това, което ми казваш показва твоята тотална безидейност и тя е доказана, защото нямаш деца. Можеш да спориш, ако имаш, нали? Приключвам въпроса и ти пожелавам когато имаш деца да ги възпиташ добре

А деца съм гледал достатъчно, за да знам какво представляват. Липсата не собствени не ме прави автоматично некомпетентен, нито наличието им - добър родител!

Ух... Тамън да напиша коментарче по темата, и един куршум прелетя до ухото ми... Няма да пиша. ;)

Слушаш песента 'Куршумчето' :)))) Признай без милиция :)

Абе не е тя. Ама слушам "Welcome to hell" на Running wild... ;))))

тая чешма, лелей..айде няма да казвам на какво ми прилича :D
иначе интересно и приятно както винаги с твоите постинги, lockе!

поздрави от мене :)

Я бързо на баня да си измиеш подсъзнанието :)
П.П. ама не си само ти да знаеш, бая народ това си помисли :))))