Така се случи, че животът ми се оказа тясно свързан със Съединението и че научих твърде много за него. И останах очарован още като дете. И да се опитате да ме убедите, че имаме по-голям национален празник – няма да ви се вържа!

Роден съм на улица ‘Велико Търново’. Градът, столица на второто българско царство и рождено място на третата българска държава. После на комунистите им хрумна първо са съкратят името на улицата по всички табели и тя стана ‘В.Търново’, а малко по-късно хептен орязаха името и една сутрин осъмнахме като жители на улица ‘Търново’. Просто, кратко и ясно! И в никакъв случай велико! Защото как може някаква си декадентска столица на българско царство да е велика, при положение, че руснаците и СССР там даже не са били. Преслав го оставиха велик, защото за там измислиха сказка за българо-руската бойна дружба (да не припомням нелепата легенда, рожба на българо-съветската пишман историография). Да ви кажа, понякога се чудя, как не дръзнаха комунистите да обявят 9-ти септември за рождена дата на четвъртата българска държава (виж французите например колко републики имат)?!? Сигурно, защото се канеха рано или късно да я ликвидират и да я превърнат в съветска република! Но, спри сърце! Като малък даже не знаех, че във Велико Търново се е родила третата държава. Щях да науча сигурно чак в гимназията, но с пустия ми късмет другарите комунисти национализираха къщата ни и я събориха, за да построят на мястото ъ скапан панелен блок. И междувременно се преместихме на улица ‘Димитър Греков’.

Е те този пък, ако знаете кой е, ще се засрамите! Гаден русофил, прокарал руската традиция в областта на съдебната власт и вътрешната сигурност (разбирай полицейщина и ограничаване на каквито свободи ви хрумне). Участвал е в преврата от 1881-ва и е бил министър в правителствата, управлявали през режима на правомощията. Както вика бай Ганьо – консерва, та дрънка! Известен е с това, че по време на Учредителното събрание е бил твърдо против да се разглежда въпросът за национално обединение и освобождение от турско на всички български земи. Викал – братушките ще кажат как, кога и дали ще се освобождаваме повече! Ний акъл нямаме, сила нямаме, без тях сме нищо! Майната му! Как да не кръстят на него комунистите улица, дълга километър и кусур?!? Ама какво се чудя! В Ихтиман един приятел живее на улица ‘Генерал Шувалов’ – боклукът, закопал България на Берлинския конгрес!

Тръгнах на училище на новия адрес и първото ми школо беше ‘Христо Ботев’. Разгеле, поне тук на име улучих! Но не мина и година, поради големия брой ученици, изместиха малките класове в начално училище ‘Васил Друмев’! И той консерва, и той русофил, оня боклук Греков е бил министър в негово правителство. Все пак му признавам, че е добър драматург, а и църквата по негово време е била достойна за уважение (Васил Друмев е известен още и като митрополит Климент). И той е искал да се освобождаваме и съединяваме под руски диктат, но в момента, в който Съединението се е случило, заминава да моли руския император да подкрепи този патриотичен акт!

В гимназията съвсем ми излезе късмета – тя се казва ‘Константин Величков’. Големият възрожденец също е бил русофил, но е бил преди всичко българин. Нищо чудно, той си е родом от Пазарджик и няма начин да не се чувства предаден от Великите сили след като Берлинския конгрес оставя околията и повечето Южна България под номиналната власт на султана, макар и с автономия. Бил е краен в желанието си за Съединение – искал го веднага и сега. Бил е радетел на идеята за въоръжено въстание и незабавно Съединение! И понеже добре е знаел значението на пропагандата за международното приемане на подобно дело (твърде малко се говори за мега успешната пиар кампания на България в Европа след Априлското въстание и по време на Руско-турската война), настоявал е да се подготви Европа за подобно дело! Бил е един от най-ярките лидери на Съединистката партия в Източна Румелия!

А пък сградата на гимназията делим с друга гимназия – ‘Иван Аксаков’ – може би най-големият българофил в Русия от втората половина на 19-ти век. Вярно, искал е голяма славянска държава на Балканите (тука няма да задълбавам, че ще ме почнат и русофобите, и враговете на руско-съветската панславянска историография, и тракедонистите на Спаро). За мен лично той има поне 10% заслуга за започването на Руско-Турската война и оттам, за Освобождението на България. И определено е достоен за честта български град да носи неговото име (Аксаково, област Варна)!

Та покрай толкова имена около мен, свързани с късното Възраждане и краят на 19-ти век, нямаше как да не се интересувам дълбоко от националноосвободителните борби и войните за Освобождение и Съединение. И да ви кажа – харесах си най-много Съединението!

То ние какви национални празници имаме? Коледа и Великден са си религиозни. Коледа хем я бяхме позабравили, хем сега спорим дали да я местим януари и ние като братята руси и сърби (те пък едни братя!) Великден е подвижен (няма си постоянна дата), а и той се колебае по кой стил да се празнува. Нова година изобщо не я броя за празник – само се сещам, че одъртявам (нещо като допълнително издание на рождения ден)! Денят на народните будители, да ви кажа, не ни трябва! И без друго почиваме твърде много! Ама нали бяхме свикнали по това време да празнуваме Великата Октомврийска Социалистическа Революция (която, естествено, чествахме в началото на ноември), та на някой му хрумна да измисли празник около стария! Ние ден на будителите си имаме – 24-ти май! По рано му викаха ден на Просветата! А от Просветата до Просвещението и будителите крачката е нюню! 24-ти май много си го уважавам. Като символ на азбуката, на българската култура (извинявай, Спаро), на будителите и прочее! Яд ме е, че църквата се прави на ощипана мома и го празнува 13 дни по-рано! Но някак празникът може да ми харесва, но датата с нищо не я свързвам! Виж, 22-ри септември например си е ясен! Независимост! Ама нищо специално! Приискало му се на Кобурга да стане цар, а не някакъв си мижав княз, разбрал се с дружките си в Австро-Унгария те да анексират Босна, а ние да бъдем подкрепени за независимост (демек частична ревизия на решенията на Берлинския конгрес). И така настъпили руснаците по мазола, че на последните им се наложило да покрият компенсациите за турските жп линии в България от собствения си джоб, само и само да няма нова война на Балканите. Дипломатическа победа, ама някак бездушна история! Виж, покрай 3-ти март има много душа! Много бой, много кръв, много нещо! Много героизъм! Много глупости! И много лъжи и измами от страна на руската върхушка! Аз ли да ви казвам, че Санстефанския мирен договор има статут на прилиминарен (демек предварителен) и няма никаква юридическа тежест. Плюс това е било ясно, че няма да бъде спазен дори на 50% и че ще бъде прецакан от руснаците, а не от някакви си там други Велики сили (що не погледнете наистина кой е граф Шувалов в Интернет). Да празнуваме 3-март е все едно правителството да празнува 260ти ‘ли като връх на борбата с контрабандата и монополите! Тогава отнеха лиценза на Лукойл, ако сте забравили! Ама какво стана после? Същото като със Санстефанския договор – седнаха едни големи глави на една голяма маса и рекоха – нъцки! Тая няма да стане! Реално Третата българска държава се ражда на 13-ти юли 1878-ма година! Тогава излиза решението на Берлинския конгрес, което е окончателно и общоприето като легитимно! А ний сме седнали да празнуваме черновата от март месец! С която чернова руският император прецака и заблуди не само българите, но и доста от своите! Веднага се сещам за гореспоменатия Иван Аксаков и за граф Игнатиев, който влага цялата си военна, политическа и дипломатическа мощ в подготовката и провеждането на войната и изработването и подписването на злощастния Санстефански документ!

Иначе, че героизъм е имало, имало е! Че българите сме големи бойци, големи сме! Че сме изтрепали де що ни се е мярнало пред очите – факт! Ама то това го празнуваме на 6-ти май – Гергьовден! То пак една обърквация тука – ден на овчаря ли е, на войника ли е, що ли? Аз тогава ям агне на гости у вуйчо ми и падат луди танци и лаф мохабет до късна доба!

Мен си ми е слабост 6-ти септември и туйто! Датата си върви комплект със събитието, а не е някаква, спусната от нейде си! Събитието е голямо, а за моя роден град – Пазарджик, си е половин Освобождение! Кръв ляла ли се е – уф, и питаш! Героизъм? Малиии! Ми то само за историята с височината Три уши и тамошната атака на шик щеше да стане игрален филм, ако се беше случила с американската армия например! Героичната победа в Сръбско-българската война си е гордо кърваво клеймо, положено под документа, признаващ Съединението! При това каква победа! Няма руснаци, няма унгарци, няма Велики сили! България е сама срещу целия свят! Дори срещу княза си, който е заплашен, че Съединението ще се състои или с него, или под егидата на нов княз, ако той не подкрепи патриотичния акт! Бием по-голяма армия, по-добре въоръжена (изключая артилерията) и политически подкрепена от повечето Велики сили! Бием я така, че се налага същите тези Велики сили да ни спрат да не превземем и унищожим цялата сръбска държава! Бием генерали-ветерани от две войни с дузина-две капитани, повечето незавършили руските военни академии и дошли да бранят родината, след като ‘братска’ Русия изтегля своите офицери от България!

Какво повече искате? Нямаме по-успешна война! Нямаме по-ценна дипломатическа победа! Какво ми търсите друг национален празник?!? Празнувайте днес! В деня, в който празнуваме един 100% български патриотичен акт и една 100% българска победа!