Идва ли нов световен ред? Не са ли събитията от последните няколко месеца само началото? Най-важната държава в света в момента е Сирия!

Политическата обстановка в света рязко се подценява от повечето наблюдатели. На прага сме на нова голяма промяна в света. Както 50-те години на ХХ-ти век бяха краят на колониализма, а годините около 1990-та – краят на социализма, напълно е възможно второто десетилетие на ХХІ-ви век да се окаже краят на авторитаро-тоталитаризма.

Благодарение на модерните технологии и, най-вече, на Интернет, светът се променя радикално. Младите хора знаят, искат и търсят правата си. А това значи край на много режими. Тунис и Египет бяха дребни събития. Йемен и Бахрейн - песъчинки в сравнение с Либия и Сирия. Тези две държави са лакмусът на промяната. И колкото по-вероятно става кризата в Либия да приключи с падането от власт на зеления полковник Кадафи и установяването на демократично правителство, толкова повече нараства ролята на Сирия. Тя става последното асо в колодата. Падането на режима в Сирия, ако се случи, ще бъде предизвикано от външна военна интервенция, защото опозицията е извън страната, за разлика от Либия. От друга страна, насилието над мирното население е напълно съизмеримо с това в Либия. Защо тогава международната общност показва двоен аршин?

Евентуална военна намеса на НАТО и ООН за защита на мирното население в Сирия ще покаже на всеки жител на планетата, че има кой да му обърне внимание, ако той реши да се бори за гражданските си права. Ще покаже на обикновения иранец, белорусин и кубинец, че света би го защитил и подкрепил в борбата му за свобода. А точно това е най-големият кошмар на авторитарните лидери.

Тази или най-късно следващата седмица в Съвета за сигурност при ООН ще бъде внесена резолюция за санкции срещу Сирия. Ще ъ бъде наложено вето от Русия и Китай, които вече десет пъти са станали пишман за това, че подкрепиха резолюцията срещу Либия. Но там имаше страна на ръба на гражданска войа, а в Сирия просто има клане. Подобно на това в Босна и Косово. И ако в Босна никой не се намеси, това е, защото начело на САЩ беше великият Буш-мен (старши). В Косово обаче се намеси и НАТО, и САЩ, защото тогава президент беше Клинтън. Сега отново САЩ се управляват от демократ – Обама, а Сирия е държава, която създава много проблеми в региона, тясно си сътрудничи с Иран, подкрепя Хизбулла, дърпа конците на Ливан и, не на последно място, силно дразни Израел. Смяната на режима в Сирия е стратегическа цел на американската администрация, която те не се и надяваха да видят постижима толкова скоро. Европа също би имала изгода от демократично управление на Сирия.

Войната в Сирия не започва, защото войната в Либия не е завършила. И точно тази война е ключът към предстоящите събития. Западът се опитва да убеди Кадафи да напусне страната, като дори би му гарантирал амнистия. Русия се опитва да го убеди да остане и да се бори, като му гарантира, че ще блокира всяка възможност за одобрена от ООН сухопътна операция. Европейските и арабски страни обаче искат край на конфликта в полза на опозицията, базирана в Бенгази. А САЩ разбират, че ако искат да се заемат със Сирия, първо трябва да приключат с Либия, макар да им е удобно да има постоянен конфликт точно под носа на ЕС, откъдето да има постоянни вълни емигранти и прочее. Затова и се оттеглиха веднага след постигането на някакъв паритет. Либия не беше американски приоритет, беше европейски. Но Сирия е важна американска цел.

Ако, както се очаква, в следващите дни в Съвета за сигурност бъде предложена и отхвърлена с вето резолюция против Сирия, на САЩ и Европа им остава опцията за интервенция посредством НАТО по подобие на Косово, като операцията много ще прилича на тази в Либия – въздушни удари по цели на сирийската армия и командване. Турция показва готовност да окупира част от северна Сирия под предлог да гарантира границата си и да установи защитена зона за бежанци на сирийска, вместо на турска територия. Днес Турция даде една седмица на Асад, за да започне реформи в страната. Той пък каза, че докато има размирици, няма да има реформи. По груби сметки протестите в Сирия трябва да продължат още около месец, за да има военна интервенция. Всичко на практика зависи единствено от волята и духа на протестиращите.

Русия подкрепи войната в Либия с цел да усложни петролните доставки на Европа и да вдигне цената на течното злато, а оттам и на газта. А Китай се въздържа, просто защото остана сам срещу целия свят. Русия постигна целта си, но сега трябва да обясни някак на същия този свят, защо при идентична ситуация е против намеса в Сирия. А Китай отново се надява да не остане сам срещу всички. Защото макар Русия вече да е независима от МВФ, все още има лостове, които да бъдат използвани, ако не за принуда да подкрепи операция в Сирия, то поне да не се намесва в евентуална такава. Все пак залозите са Русия и Китай да наложат вето на евентуална резолюция. Турция да навлезе в северна Сирия и да поиска подкрепата на НАТО за налагане на зона за бежанци. И това да бъде краят на Асад, като в Сирия се установи правителство, зависимо от Турция (чиято армия може и да поостане) и Запада.

Кой е наред след Сирия? Поне една дузина чакащи... но за това друг път!

П.П. Съжалявам, че спирам на най-интересното, но постът стана твърде дълъг, а не бих искал да ви отегчавам!