Когато станаха атентатите в Осло, някой написа, че Норвегия е малка и всеки има загинал познат. Оказа се вярно. Имам приятелка норвежка – полицай, която се занимава с незаконните емигранти. Живее далеч от Осло, а децата ъ са малки, та попитах смело какво е положението след атентатите. ‘Загина мой приятел полицай, застреляха го на Ютьоя’. Почела го е както всички норвежци – с рози, положени пред катедралния храм с града ъ. Норвежците показаха изключителна воля да продължат живота си, изключителна единност в скръбта си. Но не за това исках да говоря!

Убиецът от Осло направи цирк от скръбта на нацията. Искаше да се яви с униформа на процеса, да говори на английски, да го освидетелстват японци и прочее, и прочее... Търсене на публичност в световен мащаб, компенсирано с тотална липса на разкаяние. Колкото повече го гледам, толкова повече се убеждавам, че онзи идиот е действал не толкова с желанието да накаже някой, колкото да се прочуе. Подобно на един друг древен идиот, подпалил храма на Артемида в Ефес. Но неизмерно по-популярен във век на неограничени комуникации, интернет и световни медии. Във век, когато светът е едно малко село. Всъщност колко от вас познават някой, който има познат, загинал при атентатите? Или познават познат на познатия? Преди 100 години не сме знаели какво става в съседното село, научавали сме, че братовчед ни се е оженил чак когато е чакал вече второ дете. Сега всичко се научава за миг.

Атентатите в Норвегия ме завариха да работя. И постепенно събитията се научаваха в пълния им кошмар. Другояче ме завари 11-ти септември. Бях лиезон към американската делегация, участваща в съвместното учение на НАТО в Пловдив ‘Кооператив кий 2001’. Помня шока и ужаса на американците и на техните колеги, помня чувството на гняв и страх, помня скръбта, когато се разбра броят на жертвите. Американците тогава бяха на косъм да напуснат незабавно и почти да провалят учението. Но това е друга история...

В историята от 2011 и Норвегия трябва да запомним нещо – извършителят е безименен. Той е НИКОЙ. Името му не бива да бъде споменавано и помнено! Единственото подходящо наказание за този индивид!

Анонимността е най-голямото наказание за престъпника! Моля ви, не споменавайте в постовете си никога вече името на норвежкия убиец! Още от самото начало на събитията спазвам подобна политика... Направете го и вие!

Ако искате да помните някого – помнете имената на жертвите. И имената на тези, които са спасили животи – полицаи, лекари... Или на двете чеченски момчета, които са се опитали да спрат убиеца, а по-късно са помогнали да други младежи да се скрият. Мовсар Джамаев и Рустам Даудов. И вместо снимките на убиеца, по-добре сложете някоя от тези: