Днес концерта на Любэ пред храм-паметника ‘Александър Невски’ започна едва малко преди 9, защото го забави някакъв червен митинг. То пък един митинг – 2–3 000 червени пенсионери, 500 млади червени активисти, 1 000 роми от софийската околия (хич не купуваме вот, ама хич) и 1 000 върли фенове на Любэ. Те последните си личаха някак. За разлика от червените фенове не носеха червени пионерски връзки, или фланелки, или по средно три червени балона, а и някак при виковете ‘Победа’ тихо си задаваха въпроса ‘Победа, ама за кого?’ Общо взето и червената публика беше позамряла. В първите 30 мин си мълчаха (като на погребение), вееха се 50 червени знамена и 1 самотен пернишки плакат. Имаше и 10 оранжеви знамена, макар че земеделците бяха само 7. Но стига. То дето се вика – за БСП или добро, или нищо. Та по-добре нищо... След като група ‘Спринт’ (с лек фалстарт поради неработещ микрофон, но то при БСП какво ли работи?) откри концерта, после Мариана Попова изпя ‘Let me cry’ (BG version) и ‘Crazy’. Георги Станчев изпя една измислена песен – ‘България’, а при молба от публиката опита и ‘Душа камбана’, но не я докара докрай, след което тъпо се пошегува, че само знаете кои карат докрая. И на водещия Ники Априлов се наложи да замаже гафа, като каже, че тия, дето не довършват, и те са от наште (даже бяха 1/4 от публиката и най-много махаха с балоните (и мааха тиквени семки)). Разгеле, излязоха Елица и Стунджи, изпяха китка от песни, та малко ми размина. После Петя Буюклиева откри 40-минутната промивка на мозъци под мотото ‘Тия са мекерета, само ние сме стока’ с песента ‘Една българска роза’. И тук феновете на Любэ вече видимо си проличаха още повече. Вместо да викат ‘БСП’ и ‘ПОБЕДА’, те кротко си гледаха часовниците и наум си намисляха жестока разправа с червения елит, в случай че от прииждащите към площада облаци завали преди Любэ да излязат на сцената. Ама, пусто късмет, времето пощади Станишев и сие от евентуален бой, и дъжд така и не заваля.

        И обявиха излизането на Любэ!!!!!!!!!

        Тук вече феновете почна открито да се примъкват близо до сцената и там, където доскоро средностатистически слон, пръкнал се от нищото и паднал на площада, трудно би улучил жив човек, се получи прилична концертна тълпа. Феновете на Любэ знаят, че те наскоро загубиха фронтмена си Анатолий Кулешов, но Николай Расторгуев и компания определено заслужиха прозвището ‘великолепната седморка’! Извиниха се, че знаят само руски, но това не беше проблем. И започнаха!!! Започнаха с ‘Не смотри на часы’, а веднага след това класиката от първия албум "Батько Махно", последвани от ‘Опера’, ‘Ребята с нашего двора’, ‘Там за туманами’, ‘Давай за’ (не съм 100% сигурен за точния ред – бях се вживял в атмосферата). А атмосферата беше уникална – викащи, пляскащи и дори подскачащи фенове (ама истински фенове, дето знаят текстове, по-сложни от пет думи). Даже Илияна Йотова от БСП се джойнна кротко в центъра на тълпата и припяваше на всички песни (евала, Илиянче!). То и зрителите от митинга стояха кротко отзад, вероятно с надеждата, че като е руска групата, сигурно е нещо като Кобзон, ама по-младо, или минимум солисти от оркестъра на КПСС. Масово се снимаше с фотоапарати, джиесеми и видеокамери. Но най-вече масово се пееше. Супер готино изживяване. Ама хубавите неща не траят дълго... След едва шест песни Расторгуев обяви, че ще изпълнят песента, с която винаги закриват концертите си – ‘Ты неси меня река’. Страхотна песен, но като знаеш, че е последна, ъ се кефиш с половин сърце... Все пак придумахме Расторгуев да изпълни на бис ‘Березы’, а останалите от групата напуснаха сцената още преди началото на песента. После никакви молби викове, аплодисменти и скандирания не придумаха групата да ни подари още поне един бис, макар че част от феновете даже знаеха какво искат – ‘Конь’, или както те викаха – ‘ночка темная’. Расторгуев излезе само за да каже ‘Коля уже ушел’ и да отреже окончателно надеждите на тълпата за още красива музика... А можеха да изпълнят още много песни – 8 бяха малко, а за Любэ 40 мин са си направо нищо концерт. Но БСП само за толкоз се бяха бръкнали. Все пак, благодарим и за този подарък!

        Елате пак в България, Любэ! Чакаме ви!