Страх лозе пази, е казал народът! Ами, че то си е за страх – ако сте ходили скоро в банка по друга причина освен да си направите поредната кожодерска вноска по ‘изгодния’ лизинг (само 32% оскъпяване годишно), значи знаете за какво говоря! Говоря за това, че всеки трети се отказва от банков кредит след като чуе условията, дори и да ги покрива. А всеки десети се отказва в деня на подписване на кредита и изобщо не се появява. Звучи оптимистично за банковия сектор, нали?

Сега ще ви изненадам! Този пост не е посветен на ужасно ниските лихви (има няма 20%), кошмарните изисквания (да сте поне средно голям шеф и да взимате поне колкото един депутат месечно) или супербързите процедури (2 часа за предварително одобрение, месец-два за окончателно) или 315-те документа, които трябва да предоставите на банките, преди да получите заветния кредит. Ще ви говоря за личните данни. ВАШИТЕ лични данни!

Случи ми се тези дни да ходя в една от големите банки, за да подпиша анекс към кредита си, който уж ще ми даде по-добри условия. И за моя голяма изненада ми предоставиха за попълване и подписване освен анекса и едно симпатично листче формат А4, плътно попълнено със ситен шрифт и от двете страни. Беше озаглавено ‘декларация’, но далеч не беше именно това. Беше подробно досие за моя личен живот, което трябваше доброволно да попълня и подпиша. Ама наистина подробно – кой съм; какъв съм; къде живея; къде още живея; защо живея там; а на кой е това място; откога съм там; женен ли съм; деца, съпруга, кои са, какви са; къде работя; какъв работя; колко взимам; откога ги взимам; на толкова ли ме осигуряват... Странно как не ме питаха за сексуална ориентация, имам ли шофьорска книжка и дали съм далтонист. Е питаха ме все пак кола дали имам и какви имоти имам и т.н. и т.н. Тъкмо мислех, че това е всичко и бях се примирил с принудителното разголване на целия ми живот пред хора, на които половината от тази информация не им влиза в работата, и обърнах листа. А там изненада: ‘попълнете декларация по параграф едикойси, точка едикоя си от наредба едикоя си за свързани с вас лица’. И се искаше една информация като кои са ми майка, баща, баби, дядовци, жена, деца и прочее роднини по права линия, кои са им ЕГН-тата, къде работят и какво общо имам с техните фирми. А после и най-готиното – информация какви сметки имам, какви кредити имам, към кой, за колко пари, къде, кога и защо. И не само за мен, но и за свързаните с мен лица! Като за капак, никой не знаеше тази точка, параграф и наредба за какво точно аджеба се отнасят! И тогава дойде най-сладкото – декларация, с която разрешавам на банката да използва предоставените от мен лични данни (спомнете си, не само мои) и да прави проверки в НОИ, НАП и където още си поиска (Енергото, Топлофикация, ВиК, арменския поп) за това платил ли съм си осигуровките, как съм с данъците, сметките за ток, вода и каквото им хрумне! И ЧЕ РАЗРЕШАВАМ НА СЪЩАТА ТАЗИ БАНКА ДА ДЕЙСТВА КАТО ПЪЛНОМОЩНИК С ПРЕДОСТАВЕНИТЕ ОТ МЕН ЛИЧНИ ДАННИ. С което де факто разрешавам на банката да наруши всички предоставени ми права от Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. И накрая декларирам, че нося наказателна отговорност, ако съм ги излъгал. Което и всъщност направих, защото си съчиних част от информацията, друга умишлено пропуснах (тази за свързаните лица и неясната наредба), а тази за пълномощието с личните данни направо задрасках и написах ‘НЕ’. За мое щастие действията ми бяха напълно законни, защото самия лист беше неиздържан от правна гледна точка документ. Беше оформен като серия от декларации (6 или 7), без обаче да има място за подпис под всяка от тях, което би го направило нищожен пред всеки съд. И тук приключва моята част от историята и започва вашата!

Подобни декларации дават изключителни права на съответната банка да се рови в личния ви живот. Права, които дори държавните служби нямат, ако не поискат изрично и не получат n на брой подписа (n в случая се движи между 3 и 10). Дори данъчните и ДАНС нямат права да ви се ровят, като тези, които вие джиросвате на банката. Освен това, карайки ви да давате информация за доходите си, често ви принуждават да нарушите подписана с вашия работодател декларация за конфиденциалност, която обикновено е неделима част или анекс от трудовия ви договор. А тази декларация е истинска и наистина смислена и правомерна и при нарушаването ъ подлежите на наказателна отговорност. Карат ви и да давате поверителна информация за трети лица и по този начин самите вие да нарушите Закона за защита на личните данни, което също е подсъдно.

Да видим сега какво получавате в замяна! НИЩО! Банката не се задължава никъде да не злоупотребява с вашите данни, не се задължава и дори да ги съхранява съгласно законите (ЗЗЛД И ЗЗКИ). Декларацията, която се изисква от вас, не е основана на Закона за банките или друг закон, а на вътрешнобанкови разпоредби с цел намаляване броя на лошите кредити. Като такава тя не е законен документ, който непременно е изискуем и вие можете да откажете да я попълните и подпишете!

Относно сигурността – участвал съм в създаването на ЗЗЛД, ЗЗКИ и съпътстващата ги нормативна уредба (наредби и правилници за приложение). Имам ясната идея колко ужасно слаби са тези закони откъм защита на личните данни, бивайки силно пожелателни. Имам и много добрата представа колко некадърно се прилагат от банките и другите институции, определени от закона като организационни единици, съхраняващи класифицирана информация. И как техните служби по сигурността на информацията меко казано съществуват само на хартия. Затова и ми стана смешно, когато управителят на банковия клон, пред когото протестирах декларацията, ми заяви, че трябва да съм спокоен, защото са сертифицирани от ДКСИ (държавна комисия по сигурността на информацията) и следователно личните ми данни за добре защитени! Вятър и мъгла! Именно поради това сертифициране и използването му като единствен мотив се чувствам незащитен. А и нима бих могъл да имам доверие на банка, която дори не може да сътвори един юридически изряден документ, въпреки че има куп юрисконсулти и служители по сигурността! Банка с няколкостотин клона в страната!

Моят съвет: ако банката, която ви обслужва, поиска от вас да попълните и подпишете подобна декларация, откажете да попълните и подпишете частите, които считате за незаконни! Подобен тип декларация е атакуема в съда (дори да е правилно оформена юридически), би следвало за нея да бъдат сезирани националният омбудсман, ДКСИ и най-вече еврокомисарят за защита на потребителите. Не бъдете глупави, а се защитете! Банките ще ви отпуснат кредит и без такава декларация или по-скоро без всички части от нея! При тази конкуренция нима имат избор?!? Не вярвайте на думи като ‘задължително’ и ‘необходимо’! Никой закон не изисква от вас да поверите цялата информация за живота си в ръцете на некомпетентни (в огромната си част) банкови служители. А и начинът на съхранение изобщо не гарантира нерегламентиран достъп (говорим все пак за хартиен носител и електронно копие) и последващи злоупотреби! Не ви плаша, просто предупреждавам! Приемете го сериозно от човек, добре запознат с тази материя! Излъжете и/или не попълвайте и/или не подписвайте! ЗАЩИТЕТЕ ЛИЧНИТЕ СИ ДАННИ И ТЕЗИ НА ВАШИТЕ БЛИЗКИ! ЗАЩИТЕТЕ ПРАВОТО СИ НА ЛИЧЕН ЖИВОТ!