Седя си вчера сутринта и, работейки, слушам един албум на Костадин Гугов. Една от песните особено ми харесва - ‘По пат йодам, за пат прашам’. И в нея се пее за Пито Гули. Знам уж, че е някакъв воевода, ама какъв точно... И, нали съм си любопитна зодия, ровнах се тук-там. Толкова ме изненада резултата, че реших непременно да разкажа малка част от историята!

И така! Годината е 1903, избухва Илинденско-Преображенското въстание. Крушево е един от центровете на въстанието в Македония. 10 дни свобода и последвал кървав погром... Нищо интересно, казано така с няколко думи. Но историята и участниците в нея съвсем не са толкова еднопланови. Главен координатор в Крушево е Гюрчин войвода. Под негово ръководство се водят бойните действия, които започват с подпалване и превземане на кметството и с обсада на казармата. Там обаче мюлязим Али ефенди командва своите 60 войници толкова успешно, че сражението се проточва до следобеда. И тогава идва Пито Гули с неговата чета. Не броя на четниците, а идеите на войводата решават сражението. Няколко импровизирани коктейла ‘Молотов’ (всъщност Молотов измисля коктейла си 36 години по-късно) и казармата е подпалена и превзета. От 60 войници само 17 начело с мюлязима стигат живи до близкото турско село Алдайци. Малко по-късно от близкия турски гарнизон в Прилеп изпращат отряд от 300 души да разбие въстаниците, но Пито Гули и четата му ги обръщат в бягство. Свободата в Крушево е дошла!

Пито Гули – войводата с калпак и везана със сърма униформа, яздещ хубав бял жребец и водещ четата си от 350 души под червено копринено знаме, на което със златни букви е извезан надпис ‘Свобода или смърт’. Войводата, когото наричат български революционер и за когото се пее в македонския химн. Четник на 17 години, после заточеник в Мала Азия, атентатор, войвода! Щеше да е велико име в нашата история, ако можехме с лекота да приемем факта, че е син на влашка циганка и албанец... Уникално, нали! Но това далеч не е най-необичайния етнически елемент в Крушево...

През 1903 г. Крушево е твърде интересен етнически град - сред неговите 12 500 жители има гърци, българи, албанци, турци, румънски власи и евреи, а тяхната отличителна черта била богатството. На 22 юли ‘горското началство’, както наричали войводите, влязло тържествено в града и привикало около 60 първенци от всички народности, за да изберат временна управа. Решава се тя да се състои от по двама от най-големите етноси - български, гръцки и влашки. ‘Временното правителство’ е председателствано от Вангел Дину, поел съдебното ведомство. Георги Чаче - реквизицията и снабдяването, Теохар Недков - финансите, Христо Кюркчиев е полицейският шеф, Димитър Секулов - прехраната и производството, а Никола Балю е ‘министър на здравеопазването’ (честно да ви кажа, не мога с лека ръка да кажа кой от кой етнос е, макар и да имам подозрения). Управниците заседават всеки ден в гръцкото училище. В българското пък влахът д-р Батал създава болница. Саракчиите и опинчарските работилници по заповед на ‘правителството’ фабрикуват трескаво цървули, патрондаши и ремъци. В леярната се претопяват калаени и оловни предмети, които гражданството ‘подарява’. В една частна къща се изглаждат изливаните куршуми, ремонтират се пушки и револвери, правят се бомби. Двете парни мелници мелят денонощно донасяното по планинските пътища брашно, необходимо за въстаниците и населението, като на бедните хляб се раздава безплатно. Съставя се и революционен съд, който осъжда по бързата процедура четирима гъркомани и един българин, известни на целия град като турски шпиони.

И ако всичко до тук е просто странно, нека ви кажа как се отнесли въстаниците към турското население и то към тях!!!

За да се избягнат всякакви изненади, семействата на турските чиновници в Крушево са настанени в една къща и пазени с охрана. През всичките десет дни на Крушевската република те са хранени, получават ‘всички потреби’ и при отстъплението са оставени живи. Имайки предвид факта, че почти всички села около Крушево са турски, войводите изпращат писмени заповеди до кметовете да не придружават аскера при нападенията срещу християните, в противен случай ще бъдат строго наказани. Отговор получават единствено от с. Алдайци: ‘От писмото ви разбираме, че не сте лоши хора, че сте напуснали домовете си не да нападате мирното население (като нас), а сте против лошите хора и хюкюмата (правителството), което ги защитава. Но ония, които вие търсите, не са между нас, а избягаха в градовете. Колкото се касае до нас, обещаваме, че ще мируваме. Ако искате да убивате невинни хора, елате. Бог да помогне на оная страна, която търси правдата. Другите писма изпратихме до съседните села, които също са съгласни с нас. Кмет Синан’. Ето какво казва и самият мюзялим Али: ‘Храбреци! Прокламацията ви до моите сънародници ме живо заинтересува. От нея, а в тези два дни и от вашите дела, разбрах, че напразно сме ви считали ‘ешкия’ (разбойници). Целта ви е велика и борбата смислена. Аз ви акламирам. Напред по този страшен, но славен път, по който всички народи са се добирали до свободата...’ И мир в Крушевско има, макар и точно за 10 дни.

Идва 15 000 редовна армия, водена от Бахтияр паша. Щабът взема решение за изтегляне от града с цел да го съхрани, но не така мисли Пито Гули. Друго пише на знамето му – ‘Свобода или смърт’. И той намира геройската си смърт, отбивайки турските атаки срещу Крушево цял ден само с 370 души от своята чета, заклети да се бият до смърт. ‘Мечкин камен’, където самият войвода командва един от деветте отряда, пак чак късно вечерта. Знаменосецът е убит, и заместника му, а после и самият войвода. Последните му думи са: ‘Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пущката!’. И боят продължава с ожесточение и с небивала ярост. Когато турците приближават на няколко метра разстояние, стрелбата мигновено спира. Завързва се ръкопашен бой с приклади, камъни, хващане за гуша, захапване по ръце и лице... Борба на живота със смъртта... Едва няколко въстаници се измъкват живи от сражението. Омер Ружди паша, изправен до труповете на Пито Гулев и неговите другари, е извикал: ‘Ето така умират истинските юнаци’. Знамето на четата е трофей за военния музей в Истанбул...

Разгрома на Крушево е класически – убийства, изнасилвания, пожари...
         Уникално е обаче това сътрудничество на етносите за общата кауза – свободата! Дали днес бихме могли да приемем с лека ръка подобно сътрудничество? Каузата хич не е маловажна – просперитета на страната и гражданите ъ! Кой ли ще е следващият Пито Гули? Кога ли цветът на трите етноса в България ще работи за нея, а не едни срещу други....

Когато достигнат критичната маса хората, които като теб държат в съзнанието си подобни примери и си задават подобни въпроси....
Поздрав за поста!

и от мене! интересен е :)

Поздравявам те за това, което си направил. Има още една хубава и вечна македонска песен "Запей ми ,славей пиле", в която се говори за опожарените куки во Крушево и т.н. и т.н.
Още веднъж поздрави за поста!

Костадин Гугов, Пито Гули, зодии, паши.

Власите са най-лоялните съюзници на българите във ВМРО през годините до Илинденското възстание. не случайно и временната управа на Крушево, наричана "Крушевска република" дори е леко доминирана от власите. Межоду другото, по данни на Христо Силянов, влашкото възраждане в Македония - осъзнаването им че са власи, а не гърци, се дължи в значителна степен на един български свещеник - фамилията му е Алтъпармаков ако не греша.
Не знаех, че Питу Гули е сини на влашка циганка и албанец - в повечето източници той е посочен като влах по етнически произход. Но в конкретния случай, това не е от чак такова значение. Във ВМРО са участвали и евреи, а организацията е била в много тесни връзки с арменските революционери, които са предали опита си в динамитните атентати.
След Междусъюзническата война, п о време на Охридското възстание, българи и албанци се бият заедно в Охрид, Струга и Дебър срещу сръбските окупатори.
Едни от най-верните бойци на Иван Михайлов, след Първата световна война са българите - мохамедани от Горния Чеч, т. нар. "Плетенска чета".

Тази статия е много образно и хубаво разказана. Точно търсех нещо по въпроса за Питу Гури и Крушево. Интересът ми се поради и покрай Тоше Проески, великият македонски певец и композитор от Крушево. Все се питах защо Македония има Тоше Проески, Питу Гули и Никола Карев, дори и Александър Македонски. Да, вярно, България си има Левски, Ботев и Райна Княгиня. Възхищавам се от Костадин Гугов, Питу Гули, Тоше Проески, от това, което сте описали, колко добри и хуманни хора са. Жалко, че България не може да има тази хуманност и това благородство, на което са се учудвали дори и турците. Затова българинът винаги ще бъде газен, мачкан и с ниска заплата - защото всички вече много добре знаят какви са болшинството българи - винаги търсят изгодата и ползата, но няма да помогнат на близкия. Дай Боже, и в България да има такива герои.