Винаги съм се чудел, какво е да се родиш с призвание. Да знаеш какво искаш и защо го искаш. Постоянно разправям, че някои професии го изискват – учители, лекари, съдии... Реших да ви разкажа за един човек с призвание, когото много уважавам!

Тя е на двадесет и няколко години, не помня точно колко. И е учителка. Нищо работа, но не съвсем. Защото на нейно място 99% от хората нямаше да са учители. Произхожда от богато, ама много богато семейство, но вместо да се захване със семейния бизнес (не че изобщо трябва да работи), тя заминава. Отива в нова страна, без пари и познати. И започва да учи за своята мечта – работа с деца с увреждания. Освен това работи и се издържа. Когато се запознахме, беше завършила и събираше необходимите 2 години стаж като учител общ профил, за да придобие право да работи по специалността си. Малко хора с толкова чисто сърце познавам. Успях да я харесам за няма и час. Докато ми разказваше за децата, на които преподава, ми се оплака, че я болят краката от постоянното стоене права. Не, че това променяше желанието да работи с тях, просто я болеше, много. Сподели, че са я посъветвали да кисне отеклите си крака в топла вода. Англичани, толкова им е акълът... Веднага ъ обяснихме, че е нужна хладка вода, а не топла. Зарадва се, че е намерила начин да има сили за работата, която обича. Когато я видя пак, вече почти ще са изтекли двете години стаж и ще има право да се заеме с още по-трудната професия. И сигурно всяка вечер ще я чака леген с хладка вода. Но тя няма да се откаже, не и тя...

успееш, трябва да можеш да понасяш болка ли?
...целта оправдава средствата, няма по сладко..

Тя е отрекла всичко, което е по рождение и възпитание. Опитва се да успее в една благородна професия, от която повечето се гнусим и страним... Болката е само част от усилията да успее...

Винаги ще продължава. Хора като нея са призвани да бъдат учители. Те са съвременните светци, а не политиците.

Има ги. Дори и да те обвинят в сантименталност. Когато човек разказва за истински неща, егото му отстъпва на заден план и изпитва истинско удовлетворение. Което пък е маята на човешкия живот...Поздрави!..Благодаря ти за тази млада жена, не че е единствена, но...впечатли ме.

Най-удовлетворени от професията си са хора,които се грижат за другите.