Последните 2-3 седмици ми прави впечатление сериозното раздвижване в нашето мило блог общество. Почнаха едни войни, едни сръдни, едни обиди и клевети, не си е работа!

Не че съм против споровете, ама защо по този начин, хора?

Като гледам, войните и изходите от тях са си направо за психоанализ и класификация (поредната...)

Война ‘Летен лагер’: Оформят се два отбора, условно ‘Ябълка’ и ‘Черешка’. Почват да се плюят, замерят с кал и препъват отзад. Двата отбора си имат твърдо ядро и много резерви. Предатели почти няма, но тук-таме двойни агенти пращат лични съобщения за подкрепа и на двете страни или се правят на помирители. Войната е безкрайна, защото госпожата е в отпуска и няма кой да разтърве децата.

Война ‘Враг на народа’: Партията-майка (случайно съвпадение на термини) нарочва непартиен враг, обвинява го, че е гнил капиталист интелигент, че е колаборационист и псевдо-хуманист. Врага бива атакуван с гнили домати, вади му се досието отпреди народната власт и като резултат бива депортиран извън сайта. Понякога доброволно заминава в изгнание. Страничен ефект от тези войни е пълното отвращение на няколко странични наблюдатели, които също се оттеглят.

Война ‘Референдум’: Чрез специален пост се открива подписка против/за някой (в най-тъпия случай начинаещ блогър търси подкрепа). Независимо кой и как е започнал подписката скоро се изражда в каталог с вицове, рецепти за палачинки и евентуално в някой от предишните типове война. Тук е характерно засиленото участие на кибици-коментатори и анонимки (ако са разрешени). Винаги има поне един разплакан, обикновено невинен.

Война ‘Партизанин’: Тук няма директни сблъсъци с врага, но всички го знаят кой е. В огромен брой постове и блогове, той е посочен с пръст и праведно оплют, обикновено с право и въз основа на личните му асоциални убеждения (етническа нетолерантност, сексуални девиации и/или ултра-мега-гига конфликтност). Самият враг се крие, публикува постове и коментари в независими блогове и гласува за куцо и сакато (най-вече за новодошлите), за да крепи някакъв въображаем имидж. Характерно е, че врагът никога, ама никога, не се предава.

Във войните жегите се явяват допълнителен фактор и затова през лятото жертвите зачестяват. За сметка на тях се появяват киборги от сорта на ‘фен на X’ или ‘враг на Y’, които гласуват, вдигат джангър и всяват хаос. Разни анонимни отклонения (обикновено нелегални регистрирани блогъри) подпомагат тази дейност. Само най-големите тарикати изпадат в криогенен сън с надеждата да дочакат по-добри дни....

Аз много много войните не ги следя, амa veras го играе военен кореспондент и ми снася актуалната политическа блог обстановка :)

Чакам с нетърпение и мен да ме почнат, но май враговете ми още не са се надушили един друг и не са се обединили (или идейно не могат да се обединят). Само отсега ги предупреждавам – имам военна подготовка! Аз охлювите в ягодовата градина надвих, че тях ли!