Драги ми Драгане,
откакто ти писах, всичко на село хептен се е оплело. С кое да започна!? Разболе се Дедо! Хвана една болест – остър разцепизъм. Ти я знаеш тая болест – от нея са пламнали всички къщи на улица „Синчец” и вече повече от 15 години ги тресе. Ама за тях друг път, а сега за Дедо. Главата му вика – „Остани при Баба!”, а сърцето казва – „Зарежи я тая чума!”. И се чуди Дедо какво да направи. С Баба са уж отскоро заедно, ама тя яко го е оплела, и го плаши, че ще му секвестира имотеца. А Дедо, нали си е един такъв мълчалив, само стои и току гледа нагоре към небето. Почна да си мисли, че е било грешка да се земат с Баба на стари години. Ама тя Баба нали младее, и все ходи на пластични хирурзи, да я правят по-млада. Даже името си промени няколко пъти. Излъга Дедо преди две години да се вземат, хем цяло село му викахме ‘сакън, недей!’ Хак да му е сега на Дедо тоя разцепизъм, като не ни послуша. Даже ратаите му и те почнаха един с друг да се карат... И пак жал ми е за Дедо и ме е страх за него. Най ме е страх да не вземе да се махне и да си иде в онова село, дето се гаврят по цял ден с биковете. Че тогава като остане сама Баба с левент сокола, ще има тегло да теглим. Ето тия дни на левента тримата ратаи зеха, че изпущиха реката право през нашата махала. Голяма беля, Драгане, много стока зян стана и сума ти къщи се наводниха. Искахме да се дигнем махалата и да ги набием тримата ратаи, ама ги пазят Баба и любовника. И полицайчето така вика, да сме ги изгонили всички – и Баба, и левента, и ратаите. Ама не ми се вярва едно младо полицайче да сколаса цялото село само да оправи. Младичко е още, а и не му стига силата за цяло село, то в неговата махала едвам се оправя. Току виж най-силен стане лудия писар и дойде белята...          Пази място при теб, Драганееее!            Жив и здрав бъди ми!            Твоя кака, Ганка