-         Утепахме ги! - каза конникът и се смъкна от седлото.

-         Яка битка беше! – потвърди русият и извади две делвички медовина. Конникът взе едната и се пльосна на тревата до русия.

-         Ама и вие как им изскочихте от блатото!

-         Нали? – захили се русият – Това е стар номер, само блато ни трябва!

-         Не хапят ли много пиявиците? – зачуди се конникът.

-         О, я стига! Теб бесни пчели хапали ли са те? Пиявиците само малко сърбят...

-         Яка жилка сте! - възхити се конникът и отпи две едри глътки медовина. - Ама и пиячката ви си я бива! Като казах пиячка, къде е оня с виното?

-         Ще дойде след малко. В тия гори трудно се кара колесница! А и е малко ядосан заради битката...

-         Е, що? – сепна се конникът. – Неговите хора се биха много добре. Така удариха ромеите в гръб, че ония бягаха чак до Константинопол!

-         Да, ама всичко стана далеч от летописеца и не са ги включили в хрониката... Оня с хитона е направо съкрушен!

-         Е те са стар народ, що не си напишат тяхна хроника? – зачуди се конникът.

-         Стар, стар, ама са неграмотни! – отвърна му русият. – Нямат писменост.

-         Глупости, - сопна се конникът, - като нямат техни букви, да пишат с ромейски!

-         Не е само до буквите, – почеса се нервно русият, - има и проклятие! Неговият народ твърди, че са ги проклели да ги няма в историята 2000 години след Христа.

-         Ясно, - кимна разбиращо конникът, - знам как е с проклятията! Ама като минат тия 2000 години всичко ще се обърне. Само за тях ще говорят...

-         Голяма работа, че ще липсват от историята! Нали сме си тука трите народа и ги изгонихме ония ромеи! Наздраве!

-         Наздраве! – съгласи се конникът и пресуши делвичката с медовина.

В този момент се чу конски тропот и след минутка-две оня с хитона скочи от колесницата 4х4 и седна на тревата до двамата си приятели.

-         Как е, човече? – попитаха го в един глас русият и конникът. – Още ли си сърдит на летописците?

-         Има си хас! Такава хубава битка стана, а нас даже не ни включиха в списъка на участниците! Два дена пих от мъка!

-         Мани ги тия! – възмути се конникът. - За нас писаха, че носим мечове, а ти меч по мен да виждаш?

-         Ей, не си карал пиян, нали? – стресна се русият. – Ще премажеш някой с тая колесница!

-         Няма начин – такъв шум вдига, че всички бягат като ме чуят.

-         Да, но може ти да се удариш в някое дърво или да счупиш колело при тая скорост и да се претрепеш. – отбеляза конникът. – Знаеш ли колко от моичките се изпотрепаха така, докато яздят пияни!

-         Прав си, - засрами се конникът. – Ама те конете си знаят пътя. Аз само викам ‘Дий!’ и държа юздите. Обаче пътят не струва! Докато се грижехме за него ние, а после и римляните, беше добре! Сега тия византийци нищо не правят за поддръжката! А как ми се иска да има един прав път от Сердика, та чак до Месемврия. Гръцките хетери там са един път!

-         Значи ти си от сердите! – възхити се конникът. - Страхотни бойци сте!

-         Това не е нищо! На юг от нас има едно племе – винкели! Тия, ако знаеш, как се бият! Другият път ще доведа и от тях стотина! Много са ербап!

-         Какви са? – обади се неразбрал конникът.

-         Ербап! Тюркска дума! – поясни колесничарят. – Мислех, че я знаете!

-         Че откъде да я знаем! Ние с тюрките нямам вземане-даване! – възмути се конникът. – За малко да забравя – нося ви сувенири! Докопахме два сандъка ромейски бижута, та съм ви избрал тука по нещичко.

На русия даде голям златен накит, а на колесничарят – едър рубин.

-         Вас ви знам, че злато имате и от ромеите сте по-големи майстори да го работите! – каза на колесничаря. – С това ще си направиш нещо, дето и те ще ти завидят!

-         А за теб какво взе? – попита русият.

-         За мен ли? Нищо! Тоя пръстен на десния палец видиш ли го? Всеки от нашите има такъв! Друго нещо рядко носим.

-         И аз имам подарък за победата! Пратих за вас по две блондита от нашите! Като се върнете от тая сбирка, ще ви чакат на легло!

-         Благодарско! – казаха в един глас със светнали очи конникът и колесничарят.

-         От мен виното! – и оня с хитона раздаде ритони и извади прашна амфора. – И по една за вкъщи съм ви приготвил!

-         Хубаво нещо е победата! Наздраве! – и тримата се отдадоха на заслужен гуляй...

Началото на историята - http://katana.blog.bg/politika/2011/08/19/681-velichieto-na-hana.804649

П.П. Относно траките - Теофан Изповедник кзва, че много от бягащите ромеи са погубени с меч, а от етносите на тази територия мечове ползват единствено траките. По този начин Теофан свидетелства косвено за участието на траките в битката на страната на българите. Освен това, ако Спароток е прав за родствената връзка между славяни, българи и траки, подобно участие е напълно естествено. Все пак текстът ми отразява лична художествена версия на събитията, а не доказани исторически факти, каквито реално няма!
П.П.П. В българската Уикипедия фигурира текст със следното съдържание: "(В битката при Онгъла) нямаме сведения и за армията на българите, но едва ли числеността й е надвишавала 10,000 души". ПОМОГНЕТЕ ДА ПРЕМАХНЕМ ТАЗИ ГЛУПОСТ!

продължавайте нататък :))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Валя

Локе , таз битка дето говориш се е състояла през октомври 680-та. А траки, ако и да са съществуали все още остатъци от такъв етноним - са били във войската на Погонат.

Ахахахахха предходният БАРД не те е разбрал, но аз да, добре си го написал, смях се много и тук!:)

Ще вземат да ми сложат и на мен проклятие и хоп - извън хрониките ;)
Тук разказвам историята за след първите битки от 680 и 681. И не претендирам за 100% достоверност, все пак тримцата бяха пияни, като ми споделяха спомените си...

Направо си коригираме историята такава, кавато е. С такова вино, никакво проклятие на могат да направят. По-скоро Колесничаря е насъскал Дионис и е проклел съседите на зехтин, рицина и мустакати мацки.

Или развиваш алтернативна реалност за след битката?

сложих го.

Много претупа историята!
Аз мислех барем 200-300 поста да пусна по темата :))))

Исках да ги карам година по година...