С малко закъснение се връщаме на любимата ни тема. Ако помните добре, сега трябва да посетим градовете!

Най-удобен пример за днешния анализ е София. При извадка от 1011 интервюта, в столицата би трябвало да се проведат около 200. Естествено, че няма да изберем напосоки 200 човека от софийските избирателни списъци и да ги посетим на място. Практиката на повечето агенции е отново да избере гнезда в града, където да проведе по 10-20 интервюта. Класическата социология твърди, че в градовете тази извадка трябва да е трислойна, тоест първо напосоки да изберем квартал, после улица в него, а после жилищна сграда от тази улица. Ако приложим този метод в София, значи работим за Иван Костов. Изненада, а?

Веднага обяснявам – ако избираме напосоки квартал, а после улица в него, ще имаме свръхпредставяне на кварталите с ниско строителство спрямо панелните комплекси. Тоест центърът на София ще добие по-голяма тежест от реалната, а както знаем, точно там живее тъмно синьото ядро.

Ако не избираме напосоки квартали, а решим да поставим по едно гнездо във всеки столичен район пак ще работим за Костов – защото ще приравним Средец с Младост и Триадица с Люлин.

Друг подход – решаваме, че Люлин, Младост, Дружба и големите квартали ще са представени с по 2 или 3 гнезда, а малките – с по 1. Ако освен това балансираме и броя на интервютата в съответните гнезда с броя на избирателите в района (например в гнездото на един район ще се търсят 7 респонденти, а на друг, малко по-голям, – 8 или 9), ще имаме добър баланс между отделните райони, но се набутваме в друг казус – за София ще са ни нужни между 35 и 40 гнезда, което прави средно по 5 интервюта в гнездо и оскъпява проучването. Още по сложно ще е това да се направи в Бургас примерно, където ще имаме 10-12 гнезда, ако работим на този принцип, а са ни нужни само 40 интервюта.

Има много лесен начин да се получи реална стохастична извадка – ако в едно населено място ни трябват 50 интервюта, определяме на случаен принцип 5 от постоянните избирателни секции в града/селото и търсим по 10 интервюта във всяка от тях. Само трябва да внимаваме някой район на града да не бъде свръх-свръхпредставен – примерно в София Панчарево да е с 3 гнезда, или Люлин – с 7 (от 20 общо). Свръхпредставянето до 2 пъти нормалната тежест на един район (Панчарево до 2, а Люлин - до 6 гнезда) ще се балансира от случайния подбор на гнездата на национално равнище, което ще даде свръхпредставяне на всяка партия на няколко места и, съответно, взаимно неутрализиране на свръхпредставянето. Но при подобен метод няма да се налага да изследваме предварително електоралната структура на населеното място. Няма да ни се налага да знаем, че Лозенец е син, Люлин – на ГЕРБ, а Подуяне червенее, за да балансираме гнездата. Все пак, ако допуснем, че по подобен начин действаме във всички места над 2000 души, ще имаме цели 80 гнезда с по 10 интервюта във всяко. За да определим точното място на гнездото в избраната вече секция, пак трябва да използваме метод, независим от вертикалната структура на жилищния фонд. Ако в една секция има 5 улици с къщи и 2 блока, избирайки на база адрес е много по-вероятно да изберем за център на гнездото някоя къща, макар 80% от избирателите да живеят в двата блока. Тук пак можем да ползваме услугите на избирателната комисия и просто да си изберем напосоки едно име от избирателния списък, което да стане център на гнездо. При този метод вероятността да изберем човек от двата блока, а не от къщите е точно 80%, колкото и трябва да бъде. Веднага уточнявам – избраният човек - център на гнездото, не е задължително да бъде интервюиран. Той просто определя кое жилище или сграда е център на гнездото. След това избираме напосоки 10 апартамента от блока-център или 10 съседни къщи на къщата-център (най-добре през две във всяка посока, за да не интервюираме роднини).

Дотук в много голяма степен сме си гарантирали равномерно разпределение на гнездата в избраните населени места. Сега остава да си гарантираме, че и респондентите ни няма да са свръхпредставени в някой аспект. Абсолютно изискване е например да не се взимат по две интервюта в едно жилище. Или дори в кооперация, ако в нея живеят само роднини. Когато влезе в едно жилище, анкетьорът вече не търси конкретно лице, както беше в селата, а избира на случаен принцип. Обикновено се използва методът на Киш, който гарантира равномерно разпределение с леко свръхпредставяне на по-възрастните резиденти, но това ни устройва, защото те са и по-активните гласоподаватели.

Отново трябва да обърнем внимание на проблема с липсващите респонденти. Ако избраният по Киш респондент от семейството/домакинството липсва по нерелевантни към изследването причини – продължителна командировка, пребиваване в болница и прочее, по-добре да изберем следващо жилище в гнездото и там да изберем нов респондент, а не да взимаме друг респондент от същото жилище. Ако обаче този, който искаме да интервюираме е на работа, замяната му е гаф, меко казано. Трябва да посетим жилището втори път в удобно за липсващия респондент време (за което време се питат съседите или наличните семейни членове). Защо това е важно ли? Ами заменете само 10 работещи мъже с техните пенсионирани майки или тъщи и ще получите 1% повече за БСП. Неправомерната замяна на липсващи респонденти винаги води до свръхпредставяне на опозиционните и най-вече левите партии. Причината – попадане на повече пенсионери и безработни в извадката. Особено ако агенцията не следи за признака работещ/безработен/пенсионер. Само на база възраст в последствие може да балансираме донякъде свръхпредставянето на възрастните пенсионери, но младите пенсионери и безработните са неуловими за радара, ако не се следи и допълнителният признак. В този ред на мисли на една агенция винаги трябва да се задава въпросът следи ли и балансира ли извадката по този признак и как третира липсващите респонденти. Наистина посещението на домовете няколко пъти струва повече, но точността на изследването се повишава радикално (размерът на грешката намалява с пъти). При неопитни анкетьори размерът на липсващите респонденти може да достигне 20% и дори повече!

В градовете и големите села, които следва да се покриват по този начин, най-подходящото време за интервю е между 19 и 21 часа вечерта (през зимния сезон от 18 до 20) в дните от понеделник до четвъртък. Ако отидем следобед в работен ден свръхпредставянето на младите пенсионери и безработните е гарантирано и е непростима грешка, стига да не е умишлена, който пък случай, ако бъде доказан, би следвало да дискредитира агенцията трайно. В петък вечер ще изгубим младите, които са излезели на кино, ресторант, пица, клуб и прочее. През уикенда ще изгубим гражданите със селски произход и тези с добри финансови възможности, които са излезли от града. Веднага се сещам един номер, който правят в САЩ, ако искат да покажат по-голямо одобрение на демократите – правят интервюта в неделя сутрин, когато 90% от републиканците са на църква! Хайде да не си правим номера от селски вечеринки и да си говорим истината – повечето агенции правят проучвания с цел да докажат определена работна хипотеза, спусната от поръчителя на изследването, а не да направят обективна моментна снимка на електоралните нагласи!

Искате ли да направим един експеримент – вие ми казвате за коя партия искате да получа определен добър резултат, а аз ще ви кажа 3 трика, които ще ми помогнат!

В следващите постове ще обясним как въз основа на получените интервюта можем да направим обоснована прогноза за електорално събитие.

 

Моля, ако още не сте попълвали тази анкета (на тема хапване),направете го сега. Резултатите са необходими за демонстрационни цели в следващите постове.

искам - кажи ми добър резултат за ДПС
винаги ми се струва, че намаляват нереално есествените проценти на тази партия.
В кърджали тя има около 60 процента.
В Хасково, ЯМбол, търговище, Разград,Сливен - около 40-50
По южното черноморие също е силна.
кажи ми също как да изкарам силин порецнти за НФСБ, защото полин процент не е реален, при 2 проценат на президнетски избори и факта, че разполагат с телевизия, а по морето са фактор със 8-10 процента.