Да ви кажа честно, много ме озори този пост. Не, че не знаех какво да кажа, но не знаех как да ви го кажа с по–малко от 5000 думи. Няма как в един кратък пост да ви въведа и просветля в цялата наука за съставяне на извадки. И все пак...

Изследването на МБМД, което разглеждахме в няколко поредни поста, претендира да покрива 1011 пълнолетни граждани на страната, които представляват двустепенна случайна квотна извадка по признаци пол, възраст, образование и тип населено място. Методът е пряко стандартизирано интервю по домовете. В този момент се бях приготвил да ви изчета една лекция що е квотна извадка как се прави и доколко вярвам, че в случая е направена коректна такава...

Вместо това ви предлагам да изчетете един разказ в първо лице от форумите в нета, на когото попаднах случайно, докато си подготвях материалите за поста. Този разказ ще ви подготви отлично за моите коментари и анализи, които ще прочетете в следващия пост.

------------------------------

Случи се така, че станах обект на изследване на една от най-популярните агенции. Един късмет, от който видях много.

Нарушени бяха поне 3 основни правила на изследване.

На първо място, не аз трябваше да бъда анкетиран, а моят съсед. Но тъй като него но нямаше, ми позвъниха на мен. Това е абсолютно недопустимо от научна гледна точка, защото аз не съм предвиден в извадката. В България тя обикновено се подготвя по квотен принцип – хората са разпределени по възраст, пол, семейно положение, трудов статус и пр. Че ставаше дума за квотна извадка, се потвърждава от факта, че в анкетата не бяха събирани мои данни – възраст, доход, пол и пр. Т.е. тези данни са предварително зададени при избора на анкетирания.

Проблемът е, че между мен и моя съсед има огромна разлика. Ние просто няма как да сме в една група по квотен принцип. Т.е. решавайки да смени анкетирания, анкетьорът променя състава на изследваните. Най-големият проблем от всичко обаче е, че това не е самостоятелно решение на анкетиращия. На него му било позволено да го прави, защото трябвало да се събере необходимата бройка анкети...

След избора на грешен респондент, последва и абсолютно манипулиран процес на попълване на анкетата. Тя не бе попълвана от мен в абсолютно спокойствие и без вмешателство, а бе попълвана от интервюиращия, който се опитваше и да ми подсказва отговори. Това е пълен абсурд. Анкетата трябва да събира сурова информация от разнообразни хора, а не да отразява мнението на анкетьора. На един въпрос се стигна до там, че дори бе попълнен различен отговор, въпреки че аз посочих друго. Наистина, не ставаше дума за много важен въпрос – трябваше с няколко думи да се изкаже мнение защо един известен политик се е отказал от политиката. Отговорът ми беше, че „защото няма „далавера” вече за него”. Естествено това беше „уличен” отговор и се опитах да впиша в анкетата по-културно изразяване. Особено държах да не се ползва думата „далавера”, защото тя е разговорна и съдържа твърде силен емоционален елемент. Културният отговор е, че няма „изгода”, на който и термин аз държах. Въпреки това бе вписана „далавера”. Проблемът е малък и не е в централен въпрос, но показва кой определя какво да се пише в анкетите.

И така стигаме до третото и най-голямо нарушение, с което цялата история приключи...

На въпроса възнамерявам ли да гласувам на предстоящите избори, аз отговорих с категорично „Не”. Анкетиращият остана потресен. Започна да ме пита сигурен ли съм и не симпатизирам ли поне малко на някого? Т.е. започна да се опитва да преформулира мнението ми по вече ключов въпрос. Аз бях непреклонен. Но колко ще са като мен? Мнозина ще променят позицията си, защото не се интересуват кой знае колко от тези въпроси. Целта обаче е изследването да набави сурова информация – безпристрастна, за моментното състояние на нагласите. Абсурд е анкетьорът да се превръща в едва ли не агитатор, който пропагандира повишаване на избирателната активност. Все пак при около 35-40% негласуващи е нормално да има и толкова подобни отговори при проучване. Те не трябва да плашат анкетьора, и са предвидени като възможен отговор в самата анкета.
     Въпреки това, моят отговор „Не” и категоричния ми отказ да променям мнението си, доведоха просто до... край на анкетата. Следващи въпроси не бяха зададени, макар че бяхме още в началото на списъка. Анкетьорът почти ядосан си тръгна. Все едно аз съм му загубил времето, а не той моето. Някъде във въздуха увиснаха обясненията ми, че не трябва така да постъпва, че изкривява резултатите и че негласуващите няма как да отсъстват от анкетите, защото са твърде много. Но той човекът едва ли беше учил социология дори на основното ниво, на което аз съм я минал. Чух насреща само някакво смутолевене, че те „изучавали нагласите” и още няколко неразбираеми неща и си замина... Пълен абсурд е анкета да бъде прекъсвана заради избора на един от възможните отговори на даден въпрос. Ако търсеха мнението само на гласуващите, нямаше в този, а и в още 10-на въпроса след него, да има опция „Няма да гласувам”.

Ако по вина на анкетиращия се изкривят резултати, това е сериозен проблем на агенцията, макар и да изглежда, че тя не е виновна. Виновна е, защото трябва така да подбере и подготви кадрите си, че да се държат професионално. Не може да се наемат хора, които нищо не разбират и само гледат да свършат по-бързо и по възможност да дадат повече отговори, които биха се харесали на агенцията. Самата агенция би трябвало да мотивира анкетираните да участват, за да не се нарушава извадката. Възможно е те да бъдат събрани в зала и да им се предложи заплащане за изгубеното време. Социологическата анкета не е някакво елементарно попълване на хартия с кръстчета и кръгчета. Тя е елемент от научен процес, в който се спазват точни правила.
     Случката с мен ме накара да се замисля и върху други въпроси. Например ходи ли някой изобщо да събира данни в ромските квартали. Ако съдя по отношението на моя анкетьор към работата му, той едва ли ще отиде във Филиповци. Сигурно ще го е страх да не бъде ограбен или пребит. Сигурно ще е трудно и да обясни на ромите какво прави. И още по-трудно ще им е те да попълнят нещо, защото не могат да пишат. Очевидно тази група не може да не се изследва, но за да стане това е необходим специален подход. Вероятно по-скъп подход.

Замислих се и какво може да изследва една подобна анкета например сред турското малцинство. При положение, че Ахмед Доган се плаши като „дявол” от тамян от интегралната бюлетина, защото му бил необразован електоратът, как може да се попълни далеч по-сложната анкета. И ще разберат ли тези хора изобщо въпросите?

Макар и да звучи абстрактно, дали е възможно тези агенции да ползват едни и същи анкетьори? Възможно ли е да е налице група от анкетьори, които само с това да се занимават? Възможно ли е да си обменят информация за сходни изследвани групи, така че да си облекчат работата? Възможно ли е самите те да попълват вместо изследваните, защото много пъти са ги „питали” и вече „знаят” какво ще отговорят? Възможно ли е това да е търсената систематична грешка?

 

Добри Божилов

02.05.2005 г.

(съкратил съм някои части без отношение към нашата тема)

Възможно е, възможно е. Очевидно е възможно. А и не се учудвам, да ти кажа.

На толкова години съм станал, а никога не са ме социологизирали!

прочетох само увода ... знаеш мнението ми за социологическите проучвания, така, че останалата част от текста, ще я пропусна...
Подкрепям те за ентусиазма...:)
Поздрави!

Шантава работа!
Малко се анкетира в тая страна!
Или анкетират все едни и същи хора.... (това не го мисля сериозно)

ако ще е по начина, цитиран от теб, има ли смисъл?

За единия говорихме в предишните постове - липса на непредубеденост у анкетирания под давление на анкетьора. В случая е малко по-тежка форма - опит за промяна в отговора.
Втората внушена ни грешка обаче - подмяна на анкетирания, е много съмнителна! Въпреки твърденията на анакетирания, че разбира от социология и я е изучавал (съкратил съм тази част), в случая той допуска грешка, като ни кара да мислим, че липсващият му съсед е бил задължителен елемент от планираната извадка. Твърди, че никой не го е питал за възраст, образование и прочее! Откъде знае? Прекратил е интервюто, а такива въпроси се задават накрая! Фиксирана квотна извадка се прави изключително рядко, а когато се изследват предизборни нагласи - никога! Прави се случйна квотна извадка, което значи, че трябва да се съберат достатъчно респонденти, но те са заменими с други подобни. Дори и не с други подобни - ако съседът на анкетирания е 65-годишен дядо, анкетьорът най-вероятно ще открие такъв в съседния вход... А анкетирания ще покрие част от квотата за младоци.
Грешка наистина има, но тя не е в замяната на изпуснатия респондент, тя е последващото отношение към този липсващ респондент. Какво е грешно и защо - ще обсъдим утре!

много добре и прецизно разработена.
И не от нас.

поздрави
Валя

Или поне донякъде!
Та ако ни се случи да ни анкетират да знаем какво са ни замислили...