Много се изговори кой е, какъв е и как е забогатял. За българските македонци обаче, особено за бежанците, той е просто Росен от Плевна! Един от плевнотите...

Като кажеш плевнот, знаеш, че става дума за българин до мозъка на костите му. Работлив, можещ, успяващ. Модел за подражание. Когато баба ми за пръв път разбра, че Росен е от плевнотите, каза: ‘Е, той затова е успял!’ Дядо ми, бог да го прости, не доживя да види кандидатурата му за президент. А щеше да е много щастлив, защото е родом от съседното село Кобалишта. И сигурно щях да го видя за първи път да не гласува за БСП...

 

 

Къде е Плевна? Плевна е старо българско село, разположено на около 10 км северозападно от Драма и само на 30 км от българската граница. Подобно описание навежда веднага на една конкретна мисъл – БЕЖАНЦИ! Бога ми, така е! Голямо (близо 5 000 души по време на Балканските войни), богато, с много земя, садена с тютюн и ред други култури... Като казах тютюн се сетихте, че са били много работни, нали? Плевна е била център на борбата за църковна независимост в Драмско през 19-ти век. Излишно е да казвам, че на гръцкия владика в Драма (п-скоро на няколко предни владици) това не им е харесвало и редовно плевнотите са лежали по турските затвори, наклепани от гръцки свещеници. И въпреки това огромната част от населението на селото е признало върховенството на Българската Екзархия и само гъркоманите са признавали гръцките владици. В българското училище се е преподавало на български, а в църквата се е служило на български. Твърди се, че плевнотите са говорили много чист български език, а носията им била типично българска. Не съм бил в Плевна, а и не съм достатъчно стар, за да помня как бежанците плевноти са изглеждали след войните. И да ида в Плевна - кел файда!

   

Гърците отдавна превърнаха Егейска Македония в провинция без българско самосъзнание, бяха забранили българския език, книги, песни, религиозни служби, а за по-сигурно смениха имената на всички села с нови, гръцки. Плевна сега се казва Петруса, навярно заради каменния театър там. Но ако питаш гърците това си е древно гръцко име, още отпреди Омир, и там са живели не траки, българи или македонци, а само, винаги и единствено етнически гърци. Но това е поле на изява за Спаро, той да ги коментира тези неща.

За мен Плевна е място, което скоро ще посетя. Не толкова заради Росен, колкото заради историите, разказвани от дядо. А и така или иначе ще ида до Кобалишта (сега Кокиногя), откъдето дядо е родом – колко му е да се отбия до Плевна и да ги дразня, че българин от това село е президент! Сега е лесно – път широк, ГКПП Илинден - Ексохи го има и за нула време човек може да иде от София до там, като мине през ред красиви български градове. А като станат и магистралите ‘Места’ и ‘Струма’, пътят от София ще е под 2 часа. Като знам Росен какъв фен е на магистралите – още преди края на мандата му ще са готови.

Навремето не е било така! Първите бежанци от Плевна – между 3000 и 4000 души след войните в началото на миналия век, са бягали с каруците и най-ценната си покъщнина към най-близките села и градове на България – Неврокоп (сега Гоце Делчев), Разлог и селата около тях. По черните пътища е било трудно да стигнеш по-далеч. Затова и в Неврокопско Плевнелиевите (както са ги кръстили местните) за голям род, датиращ от онова време. Вече дори са считани за едни от старите неврокопски фамилии.

Плевнотите, които са бягали след Втората световна – пак няколко хиляди, почти цялото българско население, са използвали модерното средство за бягство – влака! Пръснати са из цяла България и са станали еталон за родолюбие и трудолюбие. Както казва баба ми: ‘Плевнотите са българи чак в душата си!’

Оказа се, че от Плевна са избягали в България общо над 5000 души, може би дори 7 000 сумарно за всички миграции. Което значи, че кръвта на Плевна днес тече в няколко десетки хиляди българи. Известно ми до момента име на плевнот беше само това на големия български художник Борис Ангелушев. При обявяването на което, баба ми пак ме репликира: ‘Не, и оня, спортиста, и той е оттам! От Бургас, футболиста! Кишишев, бе!’ Оказа се, че пазарджишките плевноти са се удряли в гърдите по време на световното през 1994-та и са разправяли на целия град, че Радостин Кишишев е ‘наш’. Кишишевите са един от най-големите плевнотски родове, пръснати из цялата страна.

Ако сте от Югозападна България, разходете се до Плевна. Има какво да се види, а и Драма е съвсем наблизо. От Гоце Делчев до Плевна (Петруса) са 40 км. Нищо път. А и не ви трябва да дуйне бел ветер, та да отвори пътя за Драма...

 

А, да не забравя – още ме е срам!

Според мен - всеки би могъл да се разходи до там, не само хората от югозапада :)
И да, Плевнелиеви са известен род, ползващи се с добро име в Гоце Делчев (а и не само :))

Майтапа настрана, дано стане известен по цял свят и то с нещо добро за България и Европа.