Летище София, новият терминал, преди около месец. Чакам полета от Лондон. Кацнал е, но багажа на приятелката ми го няма вече 45 минути. Докато чакам, попадам на следната история…

        Тя е на около 65 години. Приятелката ъ също. Облечени са като за сватба – костюми с много вкус, елегантни и едновременно достопочетени.  Не са тежко гримирани или префърцунени. За такива думата ‘баби’ не е подходяща. Те са просто две хубави възрастни жени. Но се радват като малки деца. Смеят се, шегуват се една с друга и с хората наоколо. И чак подскачат от нетърпение, все едно чакат подарък. Ще кажете – чакат внучето от Лондон, сигурно са двете му баби и не са го виждали от година-две. Да, има и такива, но тези не са от този вид. А и чакането на внучето обикновено е от цялото семейство – минимум две коли народ: мама, тате, брат/сестра, поне един братовчед за шофьор и дори някой път и лелите. А тук имаме само две радостни възрастни жени. Сами, макар и да допуснах, че някъде ги чака и шофьор. Не бях виждал толкова щастливи хора от доста време. Имаше защо…

        Тя е родена в Аржентина. Била е на 10 години, когато семейството ъ е решило да се върне в България в зората на комунизма. И повече не са им разрешили да мръднат от страната. Той е горе долу на нейните години. Били са приятели като деца, но когато нейното семейство е заминало, неговото е останало. И е от онези 70 000 граждани на Аржентина с български произход. Сега е решил да дойде до родината си, която е виждал само на снимка. А тя го чака на летището. На всички разказва как ще го познае, веднага щом го види. И пърха от щастие и нетърпение, чак подскача на място. Жената с нея е приятелка от клуба за българо-аржентинска дружба. Май са от Плевен. Останалата част от клуба чака в Плевен и звъни на всеки 10 минути да пита дали е пристигнал. Нищо, че полетът ще кацне след 30 минути. Може пък и да избърза! На тях поне така им се иска. Наистина трогателна гледка! Вероятно и тримата ще заплачат, когато той кацне и се появи при чакащите. Не е бил никога в родината. Но ще получи най-топлото възможно посрещане! Блазе му!!!

        Багажът от Лондон най-сетне пристига и приятелката ми се появява на изхода. Бързаме, иначе щях да изчакам полета от Буенос Айрес. Във въображението си обаче виждам тази толкова дълго чакана среща…

 

        В Аржентина в четири от провинциите има компактни български общности. Потомците на българи емигранти от първата половина на миналия век са по неофициални данни между 50 000 и 80 000. Има културни дружества, кръстени ‘Хан Крум’, ’Кирил и Методий’, ‘Васил Левски’, ‘Христо Ботев’, ‘Иван Вазов’, вестник ‘Български вести’. Честват се всички български празници. Една голяма топла връзка между България и Южна Америка. Ако волейболната среща с отбора на Аржентина миналата седмица беше в провинция Берисо, а не в провинция Сан Хуан, повечето зрители щяха да са силно раздвоени, коя от двете си родини да подкрепят!

Представи си да го бяха посрещнали с полицай човека след 50 години:). Всъщност, ти спомена, че не си останал, така че може и да са:)!

Какво ти е направил човека, че му пожелаваш полицай? Вярвам, че историята има щастлив край, или по-скоро начало :)

Няколко пъти попадам на написани от Вас неща и все се каня да ви кажа - рядко се среща толкова задълбочено и интересно мислене. Да не говорим за познания в различни области, широка култура. Поздравления! Поздравления и за майка Ви, която сама е отгледала такова момче.

Грабна ме тази история без карай, наистина без карай.Както и шарената палитра от човешки взаимоотношения и съдби.Наистина е много трудно да се пресъздаде това което е почувствал този гражданин на Аржентина с българско потекло.Така е по-правилно да се каже, защото целия си съзнателен живот е прекарал там,там е неговия дом,семейство приятели,Аржентина е неговата родина.Може да има само мъничко угризения за това че е трябвало по рано да дойде.Но той е искал,много е искал и всеки път е казвал"догодина" Поздрави)) Много е добрао наистина))

На едно щастливо завръщане. Едва ли неговата емоция подлежи на сравнение с нещо, което съм изпитал. Още съм само на 30...

Много бих искал да разбера края на разказа, жалко, че няма как това да стане! :) Поздравявам те сърдечно за историйката...

Понеже съм ли леко шантав, не знам защо, но направих асоциация с филма "Мементо". Представих си всичко, което разказваш в обратен ред - действието започва на новия терминал на Летище София и свършва в зората на Социализма, дни преди семейството на жената да се върне в България...
Наистина трогателна история, прекрасен разказ, с голямо удоволствие го чета отново! :))

Направих някаква асоциация със 'След края на света', драматичен филм беше... А песничката - ммммм!
Но от това, което видях на летището, става един перфектен полу-документален филм. Особено, ако добавиш липсващото начало!

Можеше екшън да се получи, сега изобщо няма да влезе в други новини извън блоговете:). По принцип се отразяват провали, успехите трябва да са наистина големи или не получават екранно време:)!

Писна ме телевизията и пресата да ме зомбират само с разни страховити истории, сякаш никъде не се случва нищо хубаво като тази визита например!

браво! Започнах ведро деня.:)))