Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2007 12:17 - Бий детето! (разказ в първо лице)
Автор: locke Категория: Други   
Прочетен: 11307 Коментари: 29 Гласове:
6

Последна промяна: 14.06.2007 20:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

        На 30 години и половина съм. От тях последните 30 живея без баща. За щастие... Въпреки любовта си към баща ми, майка ми е решила, че едно дете не бива да живее в семейството на побойник и пияница, и се е развела, преди да се науча дори да пълзя... Съвсем навреме, бих казал.

        Да се разведеш преди 30 години в България си е било доста смела постъпка (не че сега е различно), особено, когато това решение не се одобрява от никого, дори и собствените ти роднини. Майка ми благоразумно се е развела по взаимна вина (нищо че и досега на бузата ú има белег на мястото, където баща ми си е гасил цигарата), прибрала се е при родителите си и понесла стоически цялото унижение от този си акт. Не искам да мисля какъв човек щях да израсна, ако ролеви модел по време на детството ми беше баща ми. Насилник и пияница като него, най-вероятно. Слава богу, въпреки родителските си права, той прекара с мен няма и 30 дни за 30 години. И малко повече време прекарах с неговото семейство, създало такъв насилник...

        Благодаря на прабаба ми (бог да я прости, почина преди десетина години), която е била основната причина за реинтегриране на дискредитираната ми майка обратно във фамилията. И последвалата нормална за мен социална среда. Имал съм и късмета да се родя момче – във фамилия с много силни патриархални ценности това е огромен плюс. Както и да е, като резултат от всичко, сега съм голям и нормален човек. Но ми се иска да разкажа няколко неща за семейството, от което бях спасен.

        Веднъж, бях на около 10 години, баща ми се появи на Нова година, докато бях на гости у прабаба ми. Взе ме и ме заведе да сурвакам родителите му. Не знам дали заради бързането или умишлено, но се оказа, че не съм си взел сурвачката. Нямаше как да ги извърша ритуала, но баща ми измисли начин. Най-близкото до сурвачка нещо в апартамента беше една дълга (един метър) и тънка (един цол) точилка. Въпреки протестите ми, тази точилка бях принуден да използвам като заместител на сурвачка. И докато налагах баба ми и дядо ми, баща ми стоеше отстрани и ми викаше; ‘По-силно, по-силно, то е за здраве!’ и радостно се подхилкваше. И след това накара баба ми и дядо ми да си платят за боя – традицията повелява...

        Няколко години по-късно за първи път отидох на почивка през ваканцията при баба ми и дядо ми. Тогава живееха в царския град – Баня, Карловско. Когато се върнах, цяла седмица съм говорел с почуда за ежедневните скандали и постоянни кавги, на които съм се наслушал. Баба ми сега е вдовица, живее в тази къща сама, а баща ми се отбива веднъж седмично да я набие и да и вземе пенсията. Нищо че е полусляпа.

        Цялата тази история не е лична драма. Слава богу, това е разказ за един неосъществен насилник. Още се чудя, дали ако майка ми не беше взела дръзкото решение да се разведе преди 30 години, щях да израсна в ролята на насилник или насилван. Най-вероятно и двете.

        Каквото и да си говорим, държавата не върши достатъчно – не е слънце, за да огрее навсякъде. Обществото, което още е силно патриархално, подкрепя традиционните семейни ‘ценности’ от сорта на ‘бий гъз, да не биеш гъзище’ и ред подобни оправдания за насилие над детето и съпругата (не че и някои мъже не ядат бой от жените си). Всичко, което разказах, има една единствена цел – да ви каже, че не е срамно, а смело, да прекратиш едно семейно насилие. Каквато и да е цената... Макар че цената е една – спасяване живота на една жена или едно дете. Защото живот ли е животът, изкаран в постоянен страх и болка?

         Има два закона в тази държава, които се отнасят към семейното насилие – Закона за домашното насилие и Закона за закрила на детето. Тези закони не са перфектни, но те имат достатъчно власт да спрат един насилник, ако някой да го посочи. И този някой сте всички вие! Спасете вашите сестри и дъщери, вашите деца и внуци от ‘живота’ в насилие! Обадете се на Дирекция ‘Социално подпомагане’ във вашата община! Не стойте безучастни! И застанете твърдо зад насилваните, насилието не трябва да се крие, а да се изважда на показ! Въпреки срама! Казвам го от личен опит, знам кой живот бих живял по-щастлив – този или онзи с баща-насилник...

        Това не е разказ за една лична драма. Това е апел за помощ! Помогнете на тези, които са нямали късмета да имат майка като моята! Вие сте роднини и съседи, ваш морален дълг е да спрете насилието! Моля ви...

          Този пост не е написан, за да си спомням след време на какъв акъл съм бил. Целта е да стигне до максимален брой читатели и да промени нещо в тази страна. Освен това моля всеки, който смята темата и поста по нея за важни, да публикува навсякъде, където прецени, целият текст или част от него. Дано заедно успеем да постигнем нещо!



Тагове:   лице,   разказ,


Гласувай:
6
0



1. palomnik - Здравей,
14.06.2007 12:35
много се радвам на постъпката ти.Хубаво би било да намериш начин този постинг да бъде преведен на руски и английски, за да бъде публикуван и в сайтове, които са на чужд език.
Аз самата познавам много хора (за жалост част от тях - мои близки), които са били подлагани на такова насилие.
цитирай
2. locke - Хм, добра идея...
14.06.2007 12:46
...владея и двата езика, така че не е проблем да го преведа и публикувам навън. Но може би по-късно - сега е най-важно да има ефект в България. По едно убито или жестоко пребито дете на ден не е норма, която трябва да се търпи повече!
цитирай
3. viovioi - Трогна ме..
14.06.2007 13:28
Но ти разглеждаш от дистанция на времето личната си история. Майка ти е силна жена, щом сама се е справила в живота. Само да не е успяла да те предубеди.И да е формирала крайно лошото ти отношение към другия родител.Има този риск.Може дори да не е имала това за цел, но е успяла да те настрои.Защото нали ти сам казваш че нямаш спомени.Е тогава как си узнал че е звяр?Може наистина вината да е на двамата.И ти ако не чуеш другата страна няма как да узнаеш това.Опитай.Направи го за да нямаш угризения.Нали знаеш че е грах да се отречеш от баща,майка,дете,родина??Не се сърди за моята позиция! Поздрави и ти предценяваш)))
цитирай
4. magii - *
14.06.2007 13:38
Здравей!Имаш много смела и силна майка...аз още помня белязания от колан гръб на брат ми..страхът...сълзите и виковете
цитирай
5. locke - viovioi
14.06.2007 13:53
Права си, че съм настроен негативно спрямо баща си. Не помня дните си като бебе, но сега съм на 30 - имам достатъчно лични впечатления от него - това с точилката е личен спомен, а има и ред други по-неприятни, свързани с побои, кражби и алкохол. Баща ми цял живот не ми е плащал издържка, дори когато е работил. Успя да продаде и изпие бащиното си наследство на стойност шестцифрена сума, а сега пребива ежемесечно баба ми, за да и вземе пенсията. И това го виждам, не ми го разказват. Колкото до отказа от баща - дори да искам, законът не ми го позволява. Напротив, при сегашното ми положение баща ми има право да ме съди за месечна издръжка, защото не работи, а още не е пенсионер... Това е човекът, който заяви, че не ми е баща, защото не ме е гледал като дете и дори си позволи да подхвърля, че изобщо не съм негово дете. Ако съм пристрастен - то е в мекотата на израза - ти употреби 'звяр', а аз имам всички основания да бъда много по-краен...
цитирай
6. locke - Магийке,
14.06.2007 13:55
разбирам те добре... за съжаление! Целта, с която пиша този пост, е да има повече майки като моята и по-малко като твоята ;(
цитирай
7. venercheto - да,
14.06.2007 13:56
поклон на майка ти- спасила ти е живота, може да се каже. защото това другото не е живот, а някакво нещастно съществуване. радвам се, че има хора, които са имали късмет- като теб! аз лично нямах такъв, но от години сама си го създавам. ще си нося рецидивите обаче докрая..нейсе, важното е, че се отървах- и намерих любов, която, както знаем, лекува всичко :)
благодаря ти за тоя постинг, дано много хора го прочетат!

прегръдки от венерчето
цитирай
8. locke - Мерси, Венерче!
14.06.2007 14:00
viovioi е права - и при мен има рецидиви, макар и от друг характер. Но при всички положения предпочитам детството си в трудности и без баща пред не-живота. Дано не само четат, ами и действат!
Ще се радвам много, ако някой разкаже за действие, предприето заради моя пост...
цитирай
9. ady - Прекрасен пост
14.06.2007 14:07
Преди няколко години, една моя позната сподели, че мъжът и я малтретира, на въпроса ми защо го търпиш веч повече от 30 г. тя отговори "Ще ми се наруши егото"- онемях!
цитирай
10. locke - Честно казано...
14.06.2007 14:16
... дори не мога да осмисля подобен отговор. Здраво его - здрав бой? Това ли е формулата? Но след 30 години насилие, тя вече е способна да се самооправдава по всякакъв начин...
цитирай
11. breathe - Нека наистина да дадем гласност на ...
14.06.2007 16:07
Нека наистина да дадем гласност на този въпрос, до колкото можем. Днес ще разпратя на всичките си познати линк към този постинг, както и към информация във външни сайтове по проблема. Предлагам и на вас да направите същото. Ако ние не направим нещо, колкото и малко да е, никой няма да направи, а нещата зависят от нас.
Защото и аз като veras, НЕ СЪМ ФИКУС, нито мушкато , нито уличен стълб, който да бъде препикаван всеки, имащ малко общо с властта.
цитирай
12. candysays - И аз съм имала проблеми вкъщи...
14.06.2007 16:51
Сериозни проблеми. Пак от баща ми. Но става въпрос при нас само за психически тормоз, без физическо насилие (но това също е ужасно, повярвайте...)
Наскоро се разделиха, и то аз го провокирах. Сега майка ми се чувства по-добре, разбира се...
Но така и не се разведоха.
Сложни истории....

Поздрави,
цитирай
13. locke - Благодаря за подкрепата!
14.06.2007 17:49
Breathe, дано стане това с приятелите и стигнем до повече хора. Мисля да спретнем една онлайн подписка, как мислите?
цитирай
14. анонимен - Скъпо момче, написал чи чудесен ...
14.06.2007 18:18
Скъпо момче, написал чи чудесен пост - поздравявам те. Аз съм една майка, минала по същия път почти по същото време като твоята майка. Въпреки многото други трудности и безпаричие през самотното отглеждане на детето ми, нито за миг не съм си и помисляла за, че може би съм сгрешила. Не можех да позволя детето ми да живее в обстановка на пиянство, физически и психически тормоз. Дори и не съм говорела за бившия си съпруг. Когато детето ми стана на 17 г. само ми каза, че повече не желае никога да чува и вижда баща си по никакъв повод. И до момента не си е променила мнението.
Проблем при нашето поколение беше, че ние не бяхме информирани за правата си и мислехме, че това е в реда на нещата във всяко едно семейство. Та наистина си беше непосорство и се искаше голяма смелост да се разведем.
Сега всеки е информиран и знае, че насилието е голям проблем, че не е нормален такъв начин на живот, че разводите не са табу - но всеки се е пуснал по течението и живее ден за ден. Ще ми се всички млади да имат хъс за живот без насилие и да отстояват правата си, както и да не накърняват чуждите права.
Още веднъж - най-сърдечни поздрави.
цитирай
15. blagorodnik - Радвам се,
15.06.2007 20:35
че прочетох този постинг. Изпратих на всички мои познати ника на този постинг - поне това мога да направя засега. Успех в борбата срещу насилието.
цитирай
16. анонимен - звучи ми познато
17.06.2007 08:55
Моя братовчедка се разведе преди 25г. по същите причини - физически и психически тормоз - ядеше бой пред двете си дъщери...след доста трудности се разведе и с помощта на родителите си отгледа децата . Не е срамно нито нещо страшно да се разведеш, незная защо ние, българите така го приемаме този развод...
цитирай
17. breathe - Повечето жени се страхуват от са...
17.06.2007 18:11
Повечето жени се страхуват от самотата, както и от трудностите, които неминуемо съпътстват самостоятелното отглеждане на децата. Но по-добре ли е да се опитваш да крепиш семейство, в което няма семейни ценности? И то само "за да не растат децата без баща", независимо какъв е той.
цитирай
18. анонимен - Бащи и майки, малтретиращи физи...
18.06.2007 00:22
Бащи и майки,малтретиращи физически децата си са много глупави.Заради действията си биват намразвани с омраза,която стига дотам,че когато най-после хвърлят топа,децата им се радват.
цитирай
19. roksolana - ...
19.06.2007 11:26
Кланям се на душата на прабаба ти...
Моите деца нямаха късмет да има такъв човек в семейството...
Сега прилагам гигантски усилия със сина ми...във връзка с ролевия модел...

Ще ми се да попитам viovioi - дори и "да са виновни и двамата" - какво такова "престъпление" трябва да извърши една жена спрямо мъжа си, за да си изгаси той цигарата в лицето й?
Тъжното е и друго - че най-хитрите насилници "работят" така, че не оставят белези и синини...И иди доказвай, че си обект на насилие...Трябват свидетели...А рядко някой гори от желание да се намесва в чуждо семейство...
Все пак това е изходът - да има колкото се може повече неравнодушни.

цитирай
20. dragosakos - Браво!!!
19.06.2007 16:29
Аз почти ежедневно съм свидетел на белезите по децата, с които работя. В повечето случаи ме питат имам ли деца. Когато разберат, че все още нямам, ми задават следващия въпрос: "Ти ли ще ме учиш как да си възпитавам детето?"
Възхищавам се на майка ти и благодаря на Бог, че съм попаднала на родтели, на които насилието им е чуждо.
Ще направя всичко възможно, за да научат повече хора за това, което си преживял. Не като лична драма, а като нещо реално случващо се не само в България.
цитирай
21. thehobbit - Подкрепа и поздравления!
22.06.2007 11:29
...
цитирай
22. mimoza92 - Моя приятелка се спаси
30.06.2007 03:30
до някъде от същия кошмар,но детето и остана там.Не знам що за правосъдие е това.Ако нямаш пари за делата,нямаш права...
Поздрав за куража.
цитирай
23. marty - Страхотен постинг
05.07.2007 21:13
И така добре си го написал.
Поздрави !
цитирай
24. redhead - два тъти за днес:)))
07.07.2007 12:32
Чета блога ти редовно, но не коментирах и не гласувах, до днес. Не бях се заглеждала в blogroll-а. Този коментар е предизвикан от кометара на voivoi, в който се твърди че може би майка ти ти е повлияла, не знам как е при теб, но моя единствен спомен от раното детство с баща ми е как посреднощ ни буди и майка ми се наложи да да прескочи в терасата на съседите, за да се спаси от побой, а може би и нещо повече....
След това от както се помня те са разведени, за което на моменти се радвам, но на моменти се чудя, защо точно на мен се случи да попадна в ех-семейство. Да, майка ми понякога беше строга, до степен на дeспотична, но все пак със собствен труд успя да купи апартамент, да ни изучи със сестра ми, сега ще плати и второто ми висше образование.......
Не съм я издигнала в култ в никакъв случай, просто оценявам, както и ти твоята предполагам, че е направила всичко по силите си да оцелее, не само тя но и децата й. Само да уточня че историята на техния семеен живот ми беше разказана едва, когато бях около 20 годишна. Т.е никой не ме е нахъсвал против него. Просто се вижда.
А за бащите, повярвай ми и аз искам да се откажа от моя. Понякога се замислям за прошката..... Как да простиш на някого, за когото не искаш и да чуваш.
Много дълго се получи, за което се извинявам. П.С.Няма да гласувам за блога ти, точно поради причините, които си посочил в новия пост:)))))
Поздрави
цитирай
25. tani4ka73 - също така
11.10.2007 14:13
също така съм израснала с такива спомени как баща ми пребива майка ми пред очите на мен и брат ми.като пораснах малко/в гимназията/ започнах аз да и говоря за това:да се разведе,да се преместим у нейните родители.Тя естествено се възмущаваше от подобни идеи - биел я защото я обичал.последва обичайното-докато учех в университета почти не се прибирах и веднага се омъжих,на 21.като съпруга ядох бой" само" два пъти-единия като бях бремена с дъщеря ни/второто дете/ и другия после-беше много пиян и ме размаза.В съдебна медицина ме посъветваха да се разведа веднага.добре че ги послушах - разведох се.Сега майка ми ми вири нос,че тя имала съпруг вече 35 години,а аз съм била неудачница.Много интересно - никога не искам моят син да е свидетел на сцени ,на които аз съм била и да смята че жената е вещ.Моите родители не пропускат да ми натякват че една жена трябва да има съпруг иначе е парцал,неуспяла и прочие.а аз вече пета година съм самотна майка и смятам ,че съм направила правилния избар.Поздрави майка си-днес обществото реагира по същия начин на разведените и греши.
цитирай
26. ddima - Как действат законите??????
28.09.2008 15:31
Върна ме в миналото ....
Закони няма!!! Те са само на хартия.....
Не ми се разказва за ада през който преминах за да се разведа.
Ако отсрещната страна не дава развод, настъпва един голям кошмар.
цитирай
27. marystaneva - Тома,
26.07.2011 12:48
Не те познавам, но мисля че ти си добър човек. Във "Фейсбук" има група "Не на домашното насилие" - споделих разказа ти там. Дано повече майки да намерят смелост и да постъпят като твоята, в името на децата си!
цитирай
28. goby3 - Поздрав за поста! Моят татко беше ...
20.08.2011 20:03
Поздрав за поста!
Моят татко беше прекрасен човек,лека му пръст,има и страхотни бащи по света,слава Богу,не са всички изроди! :)
цитирай
29. locke - Мерси!
20.08.2011 20:13
goby3 написа:
Поздрав за поста!
Моят татко беше прекрасен човек,лека му пръст,има и страхотни бащи по света,слава Богу,не са всички изроди! :)

Предполагам мнозинството бащи са страхотни или поне добри! За съжаление твърде много са извън тази категория!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: locke
Категория: Политика
Прочетен: 772069
Постинги: 276
Коментари: 3136
Гласове: 4321
Архив